Представяме ви един хумористичен разказ от Любомир Калудов спечелил голямата награда в конкурса "Очи за себе си" от 2008 година.

"Изчурулика ми сутринта телефона на съобщение и чета: 48М.4040.

Викам си – я, това е Митко! Едно старо гадже, живее в Монтана и мерцедесът му е № 40 40. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен, и аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някакси отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.

Седя и си мисля.

Леле, сетих се, това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Нещо се е случило, я кръвното, я нещо друго. Знаех си! Казвах му – смени си личния, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само егенето – той не, та не! Докато набера номера сърцето ми ще изхвръкне... Тате, викам, как си? Работата върви на зле, вика... Едвам го чувам... Кое е зле, бе тате, пък той – ами половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха голите охлюви. Да, ама като съм притеснена и емоционална, последната дума не съм я чула и почнах да му се карам: Не те е срам, пак си ходил да гледаш нудистките на плажа, одъртя, пък акъла ти не дойде. Докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме.
Затварям и си мисля, леле, колко съм тъпа!

От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана, 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа...

Може и терористи да са, 48М – туй е Москва... или Маями. Изгорях!

По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас - Дежурният - казва - на шесто репеу слуша? Започвам подробно от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам един телефон, там са от специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: - Добър ден. Диспансер за психично здраве...и пиип, записват, значи. Затворих веднага, не съм толкова тъпа.

В този момент моичкият се връща ухилен и с цвете. Айде, вика, муце, честит празник!

Чочо, лягай си, пил си, знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата.

Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих си пак есемесчето и каквато съм емоционална, държа телефона и плача.

Никакви шифри, никакви терористи - Честит осми март – Чочо.

Туй било съобщението."