Русенци към софиянец, дошъл да работи в града: Ти луд ли си?
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Димитър Пишев е актьор в русенския куклен театър
Той не е родом от Русе, но пише с такава любов за крайдунавския град, че може да засрами доста голяма част от русенци. Ето какво сподели той в социалните мрежи:
"Да работиш в друг град си има своя чар. Получаваш възможност да погледнеш всичко през друга призма. И макар много русенци, с които съм разговарял, откакто работя в този град, да са ми казвали, че не го харесват и че отдавна не е това, което някога е бил, аз не съм съвсем съгласен.
Да, вероятно заради оптимистичните си очи по принцип, но и въпреки всичко, този град има изключително силна, европейска енергия. Тя ме погълна още от първия ми ден, прекаран в него. Тя започна да става все по-силна, откакто управата на града се смени и доста от занемарените улици, сгради, градинки, инфраструктура като цяло , започнаха да се възстановяват. Да, факт е, работи се. Който каквото иска да казва - ако каже, че няма развитие в положителна посока, ще излъже от някакъв инат и черногледство.
Иначе, да, като навсякъде в България си има своите проблеми. Обществени проблеми или проблеми на обществото. Болните места са едни и същи, няма как да са и други вероятно. Та, идеята ми беше, че сблъскването с различния, все пак, социо-културен контекст , ми е много полезно. Много бях изненадан, а може би е нормално, че когато свиря на улицата в Русе, се спират доста повече хора, да разменят няколко думи с мен, отколкото когато съм в София. Да, нормално е, в София всичко е тичане и често нямаш време за такъв тип спирки.
Факт е, че много от русенците не могат да повярват, че съм дошъл от София, да работя в техния град. Колко странно - софиянец да работи в Русе. Много пъти в погледа им се чете - "Ти луд ли си?" и въпреки всичко се радват.
Мисълта ми обаче беше, че често Русе е бягство за мен. Да, там е работното ми място, но успявам и да си почивам пълноценно. Много обичам да карам колело в крайдунавския парк, рано сутрин. Или по крайбрежната улица, която до един момент, имаш чувството, че е безкрайна. Свобода те лъха, когато усетиш дунавския вятър. И сякаш само с една крачка, можеш да отидеш на отсрещния бряг, който някак си не можеш да възприемеш, че не е български.
И да, Русе носи своята култура и хората, които аз съм срещал, също са я носили. Да, проблемите са налице и в младежта, и не само. Но пък, когато виждам добри неща, мисля, че трябва да бъдат отбелязвани. Не можем да живеем само в една отвратителна, черна картина на обезверението, отвращението, омразата и прочие.
И особено сега е изключително важно да разберем, че не може да се продължава по този начин. А хората носят добро. В тези трудни времена , все пак, хората ги е еня за култура. Поне в Русе, най-сериозен поглед имам върху тамошната ситуация. Въпреки всичко, спазвайки всички мерки, хората идват в кукления театър на Княжеска 9, за който друг път ще разкажа, каква знакова сграда е. И съм благодарен на Бог, че виждам това и че се случва. Че имам поводи да се радвам. Има надежда. За мен, винаги. Да сме здрави само. И когато всичко се успокои, в крайна сметка, не се притеснявайте да пътувате до Русе, ако не сте го правили. Въпреки, че е далеч. Струва си да се посети и вярвам, че ще усетите някаква част от нещата, за които говоря."
Предлагат вдигане на заплатата на омбудсмана на Русе
Ученик от Русе спечели сребърен медал на Международната...
Иран обяви петдневен траур
Първата дама на Сирия е диагностицирана с левкемия
Предлагат вдигане на заплатата на омбудсмана на Русе