Учени: Малкомащабните златни мини в Перу унищожиха повече торфища за 2 години, отколкото за предходните 30

Дълбоко в сърцето на Амазонка, където тропическите гори би трябвало да бъдат непоклатим страж на климата, златната треска на XXI век превръща едно от най-ценните екологични богатства на планетата във въглеродна бомба със закъснител.

Златотърсачи в Перу са изместили дейността си от традиционните речни зони към влажните торфени блата – деликатни екосистеми, в които природата е складирала въглерод в продължение на хиляди години. Тези почви, изградени от частично разложени растения, са истински климатични сейфове: малка площ, но с огромен капацитет за задържане на въглерод.

Когато въглеродният сейф се разбива

Изкопаването на торфа не просто унищожава горите, а отключва заключения въглероден запас. Веднъж изложен на кислород, торфът започва бързо да се разлага, освобождавайки в атмосферата огромни количества въглероден диоксид – газ, който ускорява глобалното затопляне.

Екипът на д-р Джей Итън Хаусълдър от Технологичния институт в Карлсруе (Германия) установи, че само през последните две години са унищожени над 550 хектара торфища в перуанската Амазонка, което е повече от загубите за предходните три десетилетия взети заедно.

"Бързото разпространение на златодобива в торфищата е от такъв мащаб, че представлява екзистенциална заплаха за целия регион," предупреждава Хаусълдър, цитиран от IOP Publishing.

Сателитите разкриват белезите

Използвайки 35-годишни сателитни данни от програмата Landsat на НАСА, учените са проследили трансформацията: пъстра зелена мозайка от гори се превръща в белезникави петна – голи минни ями, пълни с кална вода.

Тези белези вървят ръка за ръка с бързо разпространение на нелегалния добив в региона Мадре де Диос. Миньорските лагери и тежката техника се прехвърлят все по-дълбоко в недрата на Амазонка, превръщайки торфените зони в лесна жертва.

Екологичен и здравен кошмар

Унищожението не спира до емисиите. Добивът на злато често използва живак – токсичен метал, който замърсява водите и рибата. Вече има доказателства, че местните общности, разчитащи на риболов за прехрана, са изложени на опасно високи нива на живак.

Така към климатичната заплаха се прибавя и криза за общественото здраве – смъртоносен коктейл от човешка алчност и екологична безотговорност.

Въглеродната бомба тиктака

Защо учените наричат това "въглеродна бомба със закъснител"? Защото торфът съхранява въглерод в много по-висока плътност от обикновените гори. Загубата на дори малък участък може да освободи количество въглерод, еквивалентно на опожаряването на стотици хектари тропическа гора.

Освободените досега емисии се изчисляват между 200 хиляди и 700 хиляди тона въглерод. Ако добивът продължи със сегашните темпове, до 2027 г. една четвърт от цялото минно дело в региона може да бъде върху торфища.

Над 10 000 хектара торфища са под непосредствена заплаха, което потенциално може да доведе до освобождаването на до 14,5 милиона тона въглерод – емисии, сравними с тези на милиони автомобили годишно.

"Ако не забавим унищожението, щетите върху торфищата на Амазонка могат да бъдат трайни, с тежки екологични, социални и икономически последици," предупреждава Хаусълдър.

Учените настояват за спешни действия: картографиране на торфените зони с висока резолюция, почти реално време мониторинг на рисковите точки и забрана за навлизане на тежка техника в чувствителни зони.

В противен случай Амазонка рискува да се превърне от спасител на климата в негов най-голям враг. Въглеродът, освободен в Амазонка, не остава в Амазонка. Той обгръща всички нас.