Резултатите от ново изследване са стряскащи в своята точност

Миналото лято Европа и Средиземноморието буквално се превърнаха в огнени пещи - температури разбиваха всички рекорди, горите се превърнаха в прахосани пейзажи, а милиони хора се бореха за всяка глътка хладен въздух. Но зад тази "нова реалност" стои нещо повече от климатична случайност - ново международно проучване разкрива пряката връзка с индустрията за изкопаеми горива.

Науката вече не се задоволява със общи обвинения срещу "човечеството като цяло". Ново мащабно изследване, публикувано в престижното списание Nature, проследява 213 големи топлинни вълни между 2000 и 2023 година и стига до шокиращ извод: 180 компании - производители на петрол, газ, въглища и цимент - носят конкретна отговорност за тези смъртоносни жеги.

Математиката на горещините

Резултатите от изследването са стряскащи в своята точност. През периода 2000-2009 година топлинните вълни бяха около 20 пъти по-вероятни в сравнение с 19-ти век. През следващото десетилетие (2010-2019) вероятността скочи драматично - до 200 пъти повече. Интензитетът им се увеличи с над два градуса по Целзий спрямо "света преди емисиите".

"Установяваме ясно количествената връзка между емисиите на тези компании и интензитета и вероятността за възникване на топлинните вълни", заяви водещият автор Ян Килкай от Швейцарския федерален технически институт в Цюрих.

Най-шокиращото откритие: едва 14 от общо 180-те компании са отговорни за толкова въглерод, колкото всички останали 166 взети заедно. Това не е статистика - това е обвинителен акт.

България в огнената заплаха

За България и региона това означава пряка заплаха за живота и икономиката. Горещите вълни вече превърнаха София, Пловдив и Русе в истински "градски пещи", докато горите в Родопите и Стара планина се изсушават до степен на пожарна бомба. Изгорели земеделски реколти, блокирани електропреносни мрежи и претоварени болници - това са реалните последици.

Според Световната здравна организация, поне 489 000 души умират годишно от жега в периода 2000-2019 година, много от тях жертви на горещи вълни, предизвикани от климатичните промени.

Корпоративният адрес на кризата

Проучването ясно подчертава: не става дума за абстрактна "човешка вина", а за конкретни корпорации, които от десетилетия знаят ефекта от своите продукти. Тези компании са отговорни за 57 процента от всички емисии на въглероден диоксид от 1850 до 2023 година.

"Всяка от тези въглеродни гиганти допринася за топлинните вълни, прави ги по-интензивни и по-вероятни", обяснява Килкай.

Изследователите вече планират да приложат същата методология и върху други климатични крайности - проливни дъждове, суши и горски пожари. Защото ако горещите вълни имат "корпоративен адрес", то вероятно и другите бедствия скоро ще получат такъв.

Правни последствия

Откритията могат да имат далечни последици в съдебните зали. Десетки делá са заведени срещу компаниите за изкопаеми горива от климатични активисти, американски щати и други, които се стремят да ги подведат под отговорност за ролята им в климатичните промени.

Както отбелязва климатологът Джъстин Манкин от Дартмут колеж: "Ако си допринесъл за емисиите, си допринесъл и за екстремните горещини".

Това проучване поставя на масата не само морален, но и правен въпрос - кой ще плати за разрушените ферми, прегрелите болници и загубените човешки животи?