Жените в Иран нямат право да танцуват
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Ирано-американската прима Тара Гасемие мечтае да възроди танцовото изкуство в ислямската република
Иранските жени са лишени от правото да танцуват пред публика от десетилетия, но една ирано-американска прима балерина провежда тиха културна революция онлайн. Тара Гасемие обучава тайно момичета в Техеран, които свалят задължителния хиджаб и обуват палците в собствените си всекидневни и мазета. Балетното изкуство, процъфтявало в Иран преди Ислямската революция през 1979 година, днес е напълно забранено, а практикуването му носи риск от тежки ефективни присъди.
Забраненото изкуство и връзката с родината
Тара Гасемие е първата ирано-американска прима балерина, която понастоящем танцува за трупата на Golden State Ballet в Калифорния. Тя носи иранските корени в сърцето си въпреки огромното географско и политическо разстояние. Нейният баща заминава за Съединените щати малко преди революцията, за да учи инженерство, и остава завинаги там, създавайки семейство с американка.
"Баща ми беше наясно с режима — нямаше как да следвам мечтите си в Иран", споделя Тара Гасемие в интервю за NOVA. Тя признава, че макар да е родена в Америка, винаги е чувствала дълбока връзка с културата на баща си, подпомогната от мащабната иранска диаспора в Калифорния.
След 1979 година иранските власти криминализират западните танци. През 2023 година светът стана свидетел на безкомпромисността на режима, когато млада двойка беше осъдена на 10 години затвор само заради публикувано видео, на което танцуват на обществено място. Иранският съд категоризира действията им като "насърчаване към разврат и проституция".
Тайни уроци под звука на сирените
Въпреки репресиите, жаждата за изкуство в Иран не стихва. Гасемие е официален представител на базираната в Канада правозащитна организация Dancers of Iran, която подкрепя и свързва нелегалните танцьори в ислямската република. Балерината става рано сутрин в Калифорния, за да преподава онлайн на своите 12 ученички, докато в Техеран е вечер.
Условията, в които момичетата тренират, са екстремни. "Една от тях, по време на 12-дневната война между Израел и Иран, е била в Техеран и ми каза, че когато е чула бомбардировките, просто е взела палците си и телефона си и е казала: Готова съм. Това е всичко, от което имам нужда", разказва Тара Гасемие, подчертавайки огромната отдаденост на младите жени.
Дори историческите компромиси, при които в миналото танцът е бил частично разрешен само пред женска публика и със сложен хиджаб, днес са напълно заличени, тъй като балетът се смята за "опасен западен инструмент".
"Бялото перо" и мечтата за национален балет
За да разкаже трагедията на погубения ирански балет, Гасемие, заедно със своя съпруг и дългогодишен партньор на сцената – бившият премиер-солист на балета в Сан Франциско Витор Луиз, създава мащабния спектакъл "Бялото перо" (The White Feather). Първото действие възкресява славата на Иранския национален балет, който е бил най-големият в Близкия изток, а второто проследява метаморфозата на едно момиче, което хвърля хиджаба си в името на свободата.
По време на специално събитие в престижния Кенеди Център във Вашингтон през май 2024 година, Гасемие кани на сцената бивши членове на националния балет в Иран за техния исторически последен поклон. Събитието е уважено от сина на последния ирански шах – Реза Пахлави, и неговата майка Фара Пахлави.
"Аз му казах: добре, в деня, в който това се случи, аз ще бъда художествен директор на Иранския национален балет и ще сложа първите балетни обувки на сцената в зала „Рудаки“ след 47 години", спомня си балерината за разговора им относно надеждите за установяване на светска демокрация в Иран.
Днес, през пролетта на 2026 година, Тара Гасемие продължава своята кауза. Тя наскоро представи новия си танцов филм "From Rain, A Rose" по случай персийската Нова година и участва в мащабния концерт "Echoes of Freedom", посветен на нестихващия дух на иранските жени, чието рождено право на танц тепърва предстои да бъде извоювано окончателно.























