Дебора Пръм описва усещане за безвремие и покой в "жълто пространство" след тежка катастрофа

Дебора Пръм е една от малкото жени в света, които са преживяли клинична смърт два пъти и са се върнали към живота, за да разкажат историята си. Писателката споделя детайли за своите преживявания извън тялото и променения си мироглед във видео поредица, която предизвика сериозен отзвук в социалните мрежи и YouTube.

Първият сблъсък на Дебора със смъртта настъпва по време на раждането на сина ѝ, който се появява на бял свят четири седмици преди термина.

"Изведнъж същността ми се озовава в ъгъла на стаята, гледайки надолу, видях се, докато раждах в безсъзнание", споделя Пръм за първото си преживяване на границата на живота.

За нейно щастие, този епизод е кратък и въпреки притесненията на лекарите, че преждевременното раждане може да е увредило детето, синът ѝ оцелява напълно здрав.

Спокойствието на "жълтото пространство"

Вторият инцидент, който Дебора описва като много по-дълбок, се случва десетилетие по-късно. Тя и съпругът ѝ попадат в тежка автомобилна катастрофа, при която сърцето ѝ спира да бие за около четири минути.

"Аз попаднах в жълто пространство. Все едно съм хвърлена в съд с жълт пудинг. Напълно бях обградена от това жълто сияние", описва преживяването си Дебора.

Според нейния разказ, в това състояние тя не е усещала привързаност към земното си "аз", а по-скоро дълбок мир и тиха радост.

"Чувствах се безвременна. Не мога да ви кажа, че бях там минута или век. И в един момент започнах да чувам нещо, което беше като неистовия глас на съпруга ми", допълва тя.

Завръщане с чувство за вина

Връщането към живота се оказва емоционално предизвикателство за Дебора. Когато съпругът ѝ по-късно обяснява, че е била в безсъзнание между 3 и 4 минути, тя изпитва вина, защото не е искала да напуска спокойствието на отвъдното.

"Чувствах се толкова виновна за това, но не исках да се връщам. Искам да кажа, не знаех къде съм, но не исках да се връщам", признава откровено тя.

Този опит обаче променя фундаментално отношението ѝ към живота и смъртта. Дебора твърди, че днес е много по-духовна и вече не се страхува от края.

"Един от най-големите ми страхове в живота е, че ще умра сама или ще бъда изоставена или нещо подобно, но това преживяване облекчи страха ми", заключава Пръм, като добавя, че вече рядко отлага нещата за утре, защото осъзнава, че "утре" не е гарантирано.