Новият терминал край Капитан Андреево трябва да стопи километричните опашки

Турция и България са постигнали договореност за изграждането на изцяло нов сухопътен граничен пункт, който ще обслужва единствено ТИР-ове, съобщават от турското издание „Хюриет дейли нюз“, цитирани от БТА. Съоръжението ще бъде разположено северно от най-натоварения граничен пункт Капъкуле - Капитан Андреево. Основната цел на проекта е да сложи край на хроничните задръствания при товарните превози по българо-турската граница и да ускори търговския обмен към пазарите в Европейския съюз. Според турския министър на търговията Йомер Болат реалното строителство на четвъртия сухопътен пункт между двете съседни държави ще започне веднага след официалното подписване на двустранните споразумения.

Изчерпан капацитет и 30-километрови колони

Решението за специализирания товарен терминал е пряк резултат от дипломатическите совалки на Анкара след серия от остри протести и оплаквания от страна на превозвачески компании и професионални шофьори. Само през миналия месец колоните от чакащи ТИР-ове по границата между България и Турция достигнаха критичните 30 километра, блокирайки работата на износители и логистични фирми от двете страни на бариерата.

В момента сухопътната връзка между двете държави се осъществява през три гранични пункта — Капъкуле - Капитан Андреево, Хамзабейли - Лесово и Дерекьой - Малко Търново. Два от тях — при Капитан Андреево и Лесово — поемат почти целия тежкотоварен поток от Азия и Близкия изток към Европа, но инфраструктурата им вече физически не успява да смогне на растящия трафик.

По данни на председателя на Асоциацията на международните превозвачи Шерафетин Арас общият капацитет на пунктовете при Капъкуле и Хамзабейли позволява обработката на около 2000 камиона дневно. Този праг вече е крайно недостатъчен, което прави разкриването на допълнително трасе жизненонеобходимо за целия регион. Очакванията на бранша са новият специализиран пункт да съкрати драстично времето за престой и да увеличи експортния потенциал на икономиката.

Стратегическите коридори между Азия и Европа

Всяко денонощие, прекарано от шофьорите на опашка преди граничните гишета, трупа директни финансови загуби за бизнеса и нарушава веригите на доставки за редица индустрии.

„Всеки ден, прекаран в чакане на границата, увеличава разходите, закъсненията засягат както селскостопанските продукти, така и промишлените и текстилните стоки. Новият граничен пункт ще подпомогне и развитието на транзитния транспорт по Централния коридор и Пътя на развитието - двата стратегически търговски маршрута за сухопътна връзка между Азия, Близкия изток и Европа. Надяваме се, че съоръжението ще заработи в рамките на една година“, посочва Шерафетин Арас.

Ускоряването на граничния контрол при сухопътните превози има пряко отношение и към натовареността на транспортната мрежа във вътрешността на България. По-бързото пропускане на ТИР-овете през южната ни граница определя темпото на транзитния трафик по основните пътни артерии от Север-Юг, които отвеждат товарните потоци през Стара планина и Дунав мост при Русе към Румъния и Централна Европа.

Натиск за визови облекчения в Шенген

Паралелно с инфраструктурните проекти за нов граничен терминал, турската дипломация води активни разговори с българските институции и представители на Европейската комисия за промяна в правилата за престой на превозвачите. Основен проблем за транспортния сектор на южната ни съседка остава регламентът на Шенгенското пространство, който ограничава престоя на граждани от трети страни до максимум 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

Заради дългите курсове и многодневните изчаквания по границите, професионалните шофьори бързо изчерпват разрешения си лимит от дни в европейската зона за свободно движение. По тази причина Анкара официално е поискала облекчаване на визовия режим и въвеждане на приоритетно обработване по граничните пунктове специално за турските шофьори на ТИР-ове.