Появи се вода в изчезващото Бистро езеро
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Инвазивна риба заплашва редки растения в Тревистото езеро
Неместни видове риба, сред които бял амур, застрашават да унищожат редки и защитени растения в Тревистото езеро край Смолян, докато съседното изчезващо Бистро езеро отново започна да се пълни с вода след обилните ноемврийски валежи, съобщават от БТА. Според биолога Михаела Йорданова от сдружение „Диви Родопи“ и главен асистент Мариета Станачкова от катедра „Екология и опазване на околната среда“ в Софийския университет „Климент Охридски“, рибите вероятно са пуснати при нерегламентирано зарибяване от любители риболовци, което налага спешни мерки от научната общност и местните институции.
Заплахата за редките видове в Тревистото езеро
Тревистото езеро е дом на изключително редки и защитени растителни видове, част от които са ендемити. Сред тях са насекомоядното растение кръглолистна росянка, водната детелина и различни видове орхидеи, уточняват Михаела Йорданова и Мариета Станачкова. Според университетския преподавател присъствието на чужди за региона риби създава сериозен риск за цялата водна екосистема.
Белият амур се храни активно с висша водна растителност и може напълно да унищожи редките популации в езерото. Михаела Йорданова предупреждава, че въвеждането на този инвазивен вид е пагубно за специфичната среда на торфените езера, като единственият начин рибата да попадне във водите на Тревистото езеро е чрез пряка човешка намеса. Експертите напомнят, че в природните забележителности като категория защитени територии са напълно недопустими всякакви действия, водещи до промяна на флората и фауната.
Липса на контрол и проверка за отклонени води
Въпреки статута на местността, за водните екосистеми в района липсват конкретни защитни правила. Тревистото и Мътното езеро попадат в границите на природната забележителност „Смолянски езера“, за която обаче няма предвидени специални режими по отношение на водите, заяви Екатерина Гаджева, директор на РИОСВ - Смолян. По нейните думи действащите ограничения в защитената територия обхващат единствено горите, а самото зарибяване в Тревистото езеро не подлежи на контрол.
Екоинспекцията в Смолян е извършила проверка на място след подаден сигнал за нерегламентирано отклоняване на води от Смолянските езера. При инспекцията на експертите от РИОСВ - Смолян твърденията за източване не са се потвърдили.
Съживяването на Бистрото езеро и климатичният фактор
На фона на проблема с инвазивните видове, съседното Бистро езеро показва признаци на възстановяване след дъждовете от началото на ноември. През последните няколко години водоемът пресъхваше почти напълно през летните месеци, а сухото му дъно се бе превърнало в част от пешеходните туристически маршрути около Тревистото езеро. Сегашните валежи отново са оформили водна площ, която напомня за някогашния облик на езерото.
Основните причини за постепенното изчезване на Бистрото езеро са климатичните промени, водещи до дълги периоди на засушаване, както и естественото обрастване на водното огледало с растителност, обясняват Мариета Станачкова и Михаела Йорданова. Смолянските езера представляват динамична система от свлачищни водоеми, чийто обем и растителен състав са се променяли непрекъснато през различните исторически периоди. Според палеоботанически изследвания, цитирани от Йорданова, системата винаги се е трансформирала като естествена адаптация спрямо климата и човешкото присъствие в региона.
„Има момент в такива чувствителни специфични хабитати като Смолянските езера, в които те естествено достигат до някакъв максимум в биологичното си разнообразие като различни компоненти – флора или фауна. В различни периоди може да е по-малко биоразнообразието или да се промени по друг начин“, каза Михаела Йорданова.
За да се предотврати пълното затлачване и изчезване на Бистрото езеро, може да се приложи опитът на Германия при поддържането на торфищни системи, посочва още биологът. Там върху малки площи в защитени местности се допуска контролирана човешка намеса, но само след пълна ревизия на състоянието и строго предписание за степента на въздействие. Според двете изследователки спасяването и управлението на Смолянските езера изисква общи действия между местната власт, институциите и интердисциплинарен екип от еколози, хидроинженери и специалисти по чистотата на водите.






















