Данните на министерството за хоспитализираните и капацитета опровергават версията, че ситуацията е под контрол

Недостигът на болнични легла при втората вълна на коронавируса се дължи до голяма степен на хаотичните заповеди на министерството на здравеопазването. Данните за броя на хоспитализираните пациенти и наличния капацитет категорично опровергават лансираната дни наред версия, че легла има. Това пише Таня Петрова за Сега. 

Едва в сряда МЗ взе решение, което би могло да доведе до намаляване на натиска върху системата, и то ако се намерят екипи, които да обслужват пациентите. От данните се виждат пропуснатото ценно време през лятото и липсата на навременна подготовка на системата за пика от болни. Тя не бе подготвена не само физически - чрез реорганизация и обособяване на ковид легла, но и кадрово - екипите на първа линия не получиха достатъчно подкрепа, а правителството не поде никаква инициатива да насочи медици от други специалности в помощ на ковид отделенията. С набирането на доброволци всяка болница се оправя сама, а с координацията се нагърби не държавата, а Българският лекарски съюз.

От данните на НЗОК става ясно, че действалият от 23 октомври до 11 ноември

минимален праг от 10% легла за COVID болни е бил недостатъчен.

Той е довел и до изкривяване в системата - болници с налични специализирани отделения, които имат лекари и апаратура да поемат такива случаи, стоят празни, докато други без никаква подготовка като АГ болниците се чудят как да отговорят на изискванията. Какво показват числата?

Наличният леглови кацапитет на всички болници у нас по данни на НЗОК е 48 552 места. Прагът от 10%, заложен в заповедта на министъра от 23 октомври, би се равнявал на 4855 места, ако приемем, че всички болници в страната са били в червената зона едновременно (заболеваемост над 120 на 100 000 души). За оранжевата зона (между 60 и 120 на 100 000 болни) се определя капацитет от 5%. За сравнение - тази сряда, когато прагът бе завишен на 20%, хоспитализациите бяха 4176.

Още към момента на приемането им тези прагове изглеждат прекалено ниски,

а диференцирането им на две нива - ненужно и тромаво. В края на седмицата, в която е заложен този минимум, хоспитализациите достигнаха близо 2000. Показателно е, че леглата са малко дори при вариант 10% за всички области (без праг от 5%) и при сравнението с обявените за осигурени още в началото на епидемията легла от бившия здравен министър Кирил Ананиев. На 27 март Ананиев издаде заповед с посочване на броя легла, които следва да се осигурят по болници за цялата страна. Списъкът бе разделен на две - легла за неусложнени случаи и легла за тежки случаи, като в първия списък имаше 7391 легла, а във втория - 1324. Това прави 8715 места - двойно над капацитета, осигурен при вариант от минимум 10% от леглата. Едва тази седмица с подписаната в сряда заповед от министъра за завишаване на минималния леглови капацитет на 20% от наличното системата ще надхвърли нивото от март с осигурени 9710 легла (б.р. ако заповедта се изпълни). А март бяхме на космическо разстояние от настоящото темпо на разпространение на болестта.

Освен недостатъчен, капацитетът от легла по болници при вариант 10% от местата доведе и до друго изкривяване -

болници с капацитет и подходяща специализация се оказаха ненатоварени,

докато други без никаква подготовка трябваше да реорганизират отделения и да правят COVID секции. Промяната в подхода с осигуряването на легла навсякъде, независимо от профила на болницата, е много сериозна, а не бе комуникирана по никакъв начин. Така се наложи МЗ да извади тоягата и да заплашва с прекратяване на финансирането на непослушни болници, които се опитват да останат "чисти" от вируса. Министърът негодува, че при спрени планови операции и дейности няма как да се твърди, че легла и специалисти няма.

В същото време данните за настанените болни онагледяват редица проблеми с уравниловката във формулата 10%, в последствие завишени на 20%. Макар и задължени да осигурят места, в болници с тясна специализация като АГ болниците, към сряда настанени ковид болни нямаше. Явно пациентите не припознават тези лечебни заведения като място, в което да се лекуват от коронавирус. Показателен е коментар на лекар от очна клиника - жената бе притеснена, че единственото, с което може да помогне на ковид болните, е да им капе капки в очите и да им носи чай.

Още по-абсурден е резултатът от прилагане на прага от минимум 10% легла за COVID болни в големи болници с подходяща специализация. Така например Университетска I МБАЛ София "Св. Йоан Кръстител" е с 275 легла, което прави минимум 28 легла за COVID болни. Тази сряда там бяха настанени 35 болни, т.е. болницата бе надхвърлила определения капацитет. В същото време според заповедта на Ананиев от март тази болница има възможност да поеме 129 неусложнени пациенти във вътрешното си отделение и 8 тежки случаи в отделението за анестезиология и интензивно лечение. В болницата към сряда имаше 100 свободни легла.

Изкривяване има и при МБАЛ "Св. Анна- София" АД, която е с 534 легла. Това прави 53 легла за COVID болни при праг от 10%. Настанените с коронавирус към сряда в болницата бяха 33. Според заповедта на Ананиев тази болница има много голям капацитет за прием на болни в двете си отделения по вътрешни болести и инфекциозни болести - общо 155 легла за неусложнени случаи, и други 45 - за тежки случаи в отделението за интензивно лечение. И тази болница в момента има сериозен брой незаети легла - 198.

Могат да се дадат още такива примери. Ако трябваше да спазва прага от 10%, УМБАЛСМ "Пирогов" трябваше да има 90 легла за COVID болни. Към сряда обаче настанените с коронавирус бяха 208. В четвъртък след посещение на премиера Борисов бе обявено, че в болницата ще бъдат открити 400 легла за средно тежки и тежки случаи, като бе подчертано, че организацията е много добра и има начин болните с COVID-19 да се изолират, без да се смесват потоците с други болни. Не се разбра 400-те легла нови ли са или общият брой на леглата ще стигне 400.

ВМА, която е една от големите болници у нас с 865 легла, в сряда по данни на НЗОК е имала 59 пациенти с коронавирус. Това е доста под прага от 10% и под нивата от заповедта на Ананиев - където болницата фигурира с общо 124 неусложнени и интензивни легла.

На този фон изпъква товарът, който носят далеч по-малки болници

в области, в които епидемията се развихри рязко в последните няколко седмици. В МБАЛ Шумен например има 415 легла и 227 болни от COVID. В МБАЛ "Св. Иван Рилски" в Разград има 289 легла и 113 пациенти с COVID-19.

Натоварена е системата и в Благоевград, Търговище, Русе, Перник, Габрово.

Неслучайно никой в момента не обявява колко точно са леглата за болни от COVID-19, а само се говори за проценти. Можем само да гадаем от какъв момента нататък болниците са започвали да твърдят, че местата са изчерпани. Министерство на здравеопазването така и не даде адекватно обяснение защо заповедта на Ананиев не е била изпълнена и защо заложените в нея легла са останали на хартия. При Ананиев имаше и препоръчителни критерии, на които трябва да отговарят болниците с ковид пациенти, а лечението на неусложнените случаи бе поверено предимно на отделения по вътрешни болести, инфекциозни болести, пневмология и фтизиатрия.

Показателно за целия хаос е и закриването на координационния център в Инфекциозна болница в София, който по принцип бе недомислена и тромава структура - в нея линейките караха за преглед пациенти, за да се реши да влизат в болница или не. Това се оказа неработещо, защото липсва информационна система за леглата и линейките се лутаха из болници, подадени в координационния център със свободни легла и оказали се в последствие заети.

Системата също се съпротивлява.

Пример за това е скандалът в болницата, оглавявана доскоро от самия министър - Александровска. 15 души от диспансера за трансплантирани пациенти, който по новите правила трябва да се трансформира в COVID отделение, подадоха молби за напускане заради несъгласие с тази политика. Те не са съгласни болните и документацията да се местят в друга клиника, пациентите също са притеснени. В първия вариант на заповедта на Ананиев за леглата Александровска фигурираше само с 25 легла за неусложнени случаи в отделението по Пневмология и фтизиатрия и 32 места за тежки случаи в интензивното отделение. Болницата е голяма - с общо 739 легла, но силата ѝ е в други специалности. По новите правила на МЗ лечебното заведение трябва да осигури 20% за болни с коронавирус или 148 места. Главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев обяви претенциите на Александровска за детински, защото скоро щяло да има нужда от цели болници, които да лекуват COVID. Вероятно можеше да си спестим голяма част от всичко това, ако страната все пак малко бе затегнала мерките. На фона на закъснялата реорганизация на системата, която в момента се опитва да навакса, може спокойно да се твърди, че лятото бе проспано.