Инфлацията остава уязвима на външни шокове, а отпадането на борда крие риск от раздуване на държавните харчове

Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува днес своя икономически бюлетин, в който анализира ефектите от приемането на България в еврозоната на 1 януари 2026 година. Базираната във Франкфурт институция чертае оптимистична картина с по-ниски лихви и повече инвестиции, но между редовете на дипломатичния тон прозират сериозни предупреждения за джоба на данъкоплатеца и ценовата стабилност.

Обещанията: По-малко разходи, повече прозрачност

Според анализаторите на ЕЦБ, българският бизнес и домакинства ще усетят облекчение чрез премахването на валутния риск и намаляването на транзакционните разходи. Очакванията са за засилване на външната търговия и повишаване на инвеститорското доверие заради пълната интеграция в ядрото на европейската икономика.

"Благоприятни за българската икономика ще са по-ниските разходи по заемите, благодарение на стабилните инфлационни очаквания и намалените регулаторни разходи за банките", се посочва в документа.

Експертите от Франкфурт омаловажават страховете от спекулативно поскъпване, определяйки разходите по прехода като "незначителни и еднократни". Като гаранция срещу "ефекта на закръглянето" се посочват засиленото наблюдение и дългият период на двойно обозначаване на цените.

Скритите рискове: Инфлация и дългове

Зад парадните фрази обаче, ЕЦБ отправя хладен душ към българската реалност. Институцията признава, че инфлацията у нас остава силно уязвима. Причината е структурата на потребителската кошница на българина, в която енергията и храните заемат огромен дял. Това означава, че всеки външен шок на международните пазари ще удря директно и болезнено покупателната способност на домакинствата, независимо от валутата.

Още по-тревожен е сигналът за държавните финанси. С премахването на валутния борд отпада и най-строгата спирачка пред харченето на правителството.

"Ако възникне усещането, че строгостта на фискалната дисциплина може да намалее, то може да породи натиск за увеличаване на разходите", предупреждават от ЕЦБ.

Преводът на банков език е категоричен: ако политиците решат да развържат кесията за заплати и социални плащания сега, когато бордът го няма, сметката ще бъде платена от гражданите. Бюлетинът директно посочва, че за запазване на стабилността "ще са необходими по-високи данъчни приходи".

Ниско доверие

ЕЦБ отчита и факта, че обществената подкрепа за еврото в България остава "относително ниска". Банкерите отдават това на страха от поскъпване, но изразяват надежда, че както в другите нови страни членки, одобрението ще нарасне постфактум, когато хората свикнат с новите пари.

Въпреки оптимизма на Франкфурт, реалната конвергенция – или догонването на европейските доходи – остава дълъг процес. Макар БВП на глава от населението да е нараснал от 35% (2006 г.) до над 60% (2025 г.) от средното за еврозоната, България все още е догонваща икономика, изложена на външни сътресения.