Църквата празнува Сретение, а народът финализира Вълчите празници

Българската православна църква почита днес, 3 февруари, паметта на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. В народния календар денят, известен като Зимен Симеоновден, е обвит в тежки суеверия и се смята за един от най-неблагоприятните в годината.

Информацията за празника и свързаните с него традиции беше потвърдена от Българската телеграфна агенция и Светия синод. Днес имен ден празнуват Симеон, Симона, Симеона, Симо, Мона, Моньо и Моника.

Християнското смирение

Според евангелските текстове Свети Симеон е благочестивият старец, на когото Светият Дух обещал, че няма да види смърт, докато не зърне Спасителя. Когато 40 дни след рождението на Иисус Богородица го донесла в храма, Симеон го приел в прегръдките си с думите: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир".

Свети Симеон е познат в историята и като един от преводачите на Стария завет на гръцки език. Преданието разказва, че той живял над 300 години в очакване на Месията.

Страхът от "Бележника"

Въпреки светлия християнски смисъл на празника, народната традиция е наложила образа на "Симеон Бележник". Според поверието светецът може да "бележи" хората и добитъка с рани и петна, ако не се спазват строги забрани.

Днешният ден е и третият от т.нар. "Вълчи празници". Затова традицията забранява работата с остри предмети като ножове и ножици – смята се, че така се "затварят устата на вълците". Особено строго ограниченията се спазват от бременните жени, за да не се родят децата им с белези.

На Симеоновден не се дава нищо назаем и не се изнасят вещи от дома, за да не "излезе берекетът". Въпреки страховете, етнографите припомнят, че тези обичаи са свързани с древното почитане на природата и опитите на човека да се предпази от зимните опасности.