Народните поверия забраняват работата с остри предмети и вълна

На 3 февруари българската Православна църква чества паметта на свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна. Денят, известен в народния календар като зимния Симеоновден, е натоварен с множество ритуални забрани и се смята за ключов момент от т.нар. „вълчи празници“.

Според християнското предание свети Симеон е един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията. Той доживява до дълбока старост, за да посрещне Младенеца Исус в храма – момент, превърнал се в символ на срещата между Стария и Новия завет.

Традиции и суеверия

Във фолклорната традиция днешният ден е наричан още Симеон Бележник. Старо поверие гласи, че на този ден не трябва да се пипат остри предмети като ножове, ножици или брадви. В миналото народът е вярвал, че ако някой се нарани на този празник, белегът ще остане за цял живот.

Зимният Симеоновден се почита специално от бременни жени, млади невести и майки, за да бъдат здрави децата им. По това какъв човек пръв ще влезе в къщата – т.нар. „полазник“, се е гадаело какъв добитък ще се роди през годината.

„Вълчи празници“

Денят бележи края на тридневен цикъл, посветен на защитата от вълци. Традицията повелява да не се работи с вълна, да не се плете и тъче, за да не се разсърдят хищниците и да не нападат стадата. „На Симеоновден нищо не се изнася от къщата и не се дава назаем, за да не излезе берекетът от дома“, припомнят етнографи.

Макар и в съвременни условия тези ритуали да губят своята практическа приложимост, те остават важна част от културното наследство на страната, напомняйки за тясното преплитане между православната вяра и древните езически вярвания.