Държавата принуждава некоректните фирми да плащат лихви

Своевременното изплащане на месечното възнаграждение е безусловно задължение на бизнеса, а не привилегия за служителя. Когато този баланс се наруши, законът дава категорични инструменти в ръцете на работника, посочват експерти в специализиран анализ, публикуван от PARITENI.bg. На фона на рекордно ниската безработица от 5,4 процента у нас към началото на 2026 година, служителите имат все по-силна позиция да търсят правата си при финансови неуредици.

Правата на работника според Кодекса на труда

Според член 270 от Кодекса на труда (КТ) заплатата се изплаща всеки месец на дата, ясно разписана в трудовия договор. Оправдания за "трудни пазари" или "забавени плащания от клиенти" нямат юридическа тежест. При пропускане на срока работодателят изпада в забава и дължи законна лихва от първия просрочен ден.

Дори при тежка финансова криза, компанията е задължена да изплати минимум 60 процента от брутното възнаграждение, но тази сума не може да бъде по-малка от актуалната минимална работна заплата, която за 2026 година е 1213 лева.

Ако парите се бавят, член 327 от КТ дава изключително силен коз на работника – правото да прекрати трудовия си договор писмено и веднага, без да отработва предизвестие. Върховният касационен съд е категоричен в практиката си, че дори един ден забавяне е достатъчен за активиране на тази норма. В този случай работодателят е длъжен да изплати като санкция допълнително обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие.

Стотици хиляди нарушения и милиони в глоби

Проблемът със забавените възнаграждения остава системен за страната. Официалните данни показват, че само за предходната 2025 година инспекторите на Главна инспекция по труда са констатирали над 189 хиляди нарушения на трудовото законодателство.

Намесата на държавата често е единственият начин за разрешаване на кризите. Показателен е примерът от регион Монтана, където след масирани проверки на контролните органи бяха принудително изплатени забавени заплати за 1,5 милиона лева. Юристите съветват потърпевшите първо да изискат писмено информация от счетоводството, а при липса на резултат – незабавно да сезират ГИТ. Законът задължава инспекторите да пазят в абсолютна тайна самоличността на подателя на сигнала.

Спасителният план за закъсалия бизнес

Забавянето на заплати не винаги е плод на злонамереност. За отговорните работодатели, попаднали в ликвидна криза, експертите препоръчват радикална прозрачност пред екипа. Вместо криене, мениджмънтът трябва да предложи конкретна дата за плащане и доброволни допълнителни споразумения.

Междувременно синдикатите продължават да търсят по-гъвкави решения. От КНСБ вече лансираха предложение Фондът за гарантирани вземания да изплаща еднократни компенсации на работниците дори при временни затруднения на фирмата, без да се налага да се чака дългата и тромава процедура по обявяване на несъстоятелност.

Докато подобни промени станат факт, съдебната процедура остава най-сигурният гарант. Трудовите дела са напълно безплатни за служителите, като в края на процеса фирмата възстановява и адвокатските им хонорари.