Защо шведите си позволиха демокрация за еврото, но за българите темата е табу

Образцовият начин, по който Швеция се отнесе към въпроса за еврото преди 22 години, трябва да служи за пример на българските политици. Това заяви известният икономист Стоян Панчев в последното си предаване в рамките на "Консервите".

"Шведските политици казват: ние искаме да предоставим тази възможност, ние искаме да съгласуваме, докато нашите правят точно обратното", подчерта Панчев, сравнявайки подхода на двете страни към демократичния процес.

Шведският модел за демокрация

Според анализа на икономиста, Швеция демонстрира истинска политическа култура при организирането на референдума за еврото на 14 септември 2003 година. Избирателната активност достигна рекордните 81%, а резултатът беше ясен - 56% от шведите гласуваха против еврото, докато 41% го подкрепиха.

"Виждаме огромната разлика в политическата култура. В Швеция 80% отиват на референдум, защото знаят, че има значение", обясни Панчев пред слушателите си.

Особено впечатляващо според него е, че шведските партии позволиха вътрешно разделение по въпроса - имаше леви и десни както за, така и против еврото, докато в България подобна свобода на мнението липсва почти напълно.

Справедлива информационна кампания

Панчев разкри и детайли за финансирането на информационната кампания в Швеция, която рязко контрастира с българската практика. "90 милиона крони се дават за двете кампании - за еврото и против еврото. 48 милиона крони за 'не' кампанията и 42 милиона крони за 'да' кампанията", посочи той.

В България, според икономиста, има 10 милиона лева само за "тъпи клипчета и корупция на цялата медийна среда", без да се осигури балансирана информация за двете страни на въпроса.

Българската политическа изостаналост

"Нашата политическа класа е в 2003 година и със сигурност не в Швеция", категоричен е Панчев за нивото на политическото мислене у нас.

Той посочи, че единственият политик в България, който показва самостоятелност по въпроса за еврото, е Румен Гечев, който напусна БСП заради позицията си. "Всички останали във всички партии по никакъв начин не се отделят от позицията на своята партия", констатира икономистът.

Актуалността на темата

Панчев предупреди, че въпреки отлагането на влизането в еврозоната, процесът продължава. "В момента има следната практика - хората решават каква цена биха искали да имат след 1 януари 2026 година, смятат колко тя трябва да бъде в левове и започват отсега да я вдигат", разкри той механизма на предварителното поскъпване.

Според него, това е поредното доказателство, че българските граждани заслужават да бъдат питани за бъдещето на националната валута, точно както стана в Швеция преди повече от две десетилетия.