Искам да съобщя за тежко болен пациент, опасен за себе си и най-вече за околните. Поради изключително ниския праг на интелигентност, той не осъзнава тежкото си състояние, а липсата на лечение и насърчението на околните за болестта му само я засилват.

Пациентът страда от силен нарцисизъм и пориви на злобна агресия към всеки, който не го признава за черешка на еволюцията. Характерни за състоянието му са постоянните самохвалебствия и самоизтъкване и детинско настояване всеки наоколо да отдаде заслуженото му. Всичко това е съчетано с комплекс за недостатъчна майчина грижа и съответно компенсиране с прегръдки и целувки към всеки срещнат, както и снимки на прегръдките, за да си ги гледа в самотните нощи.

Болният постоянно има халюцинации, че е важен световен фактор и само от него зависи благоденствието на околните. В резултат на това и липсата на реална преценка на действителността, той извършва действия, които застрашават живота и здравето на много хора.

Важен признак за уврежданията са неистовото желание да кара влакчета, самолетчета, катерчета, джипове, и да издава звуци, с които малките деца обясняват работата на машините: „тадуф-тадуф“, „чък-чък“, „бръм-бръм“….Усмивките и радостта на околните опасно задълбочават състоянието му, като му създават нездравото усещане, че е здрав и осъзнава действията и постъпките си!

Та, моля, клиниката, 112, спешен случай! Опасен! За себе си и за държавата!

Елена Гунчева