Юлиян Попов: Нивото на Дунав няма да се вдигне с един дъжд
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Климатичните промени ще носят по-силни проявления на засушаване
Нивото на река Дунав не може да се повиши само от един валеж, тъй като водосборът изисква значителни количества дъжд в голяма част от Европа. Това коментира бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов в ефира на БНТ, определяйки моментното състояние на реката като задълбочаваща се циклична аномалия.
Според бившия екоминистър климатичните промени тепърва ще предизвикват подобни явления с по-големи амплитуди и по-силни проявления. Въпреки това, в българската номенклатура Дунав продължава да се води неизчерпаем източник на вода за нуждите на родното земеделие.
Охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“
Водите на реката имат стратегическо значение за българската енергетика и икономика. Според данните, представени от Юлиян Попов, над половината от общото водопотребление на страната е насочено директно към ядрената ни централа.
"Експлоатираме реката по различни начини. 53% от общото водопотребление на България е за охлаждането на АЕЦ „Козлодуй“. Тази вода не се губи, тя минава и заминава, но това са 53%", посочи Попов.
Той допълни, че река Дунав е ключова за товарния транспорт на страни като Румъния, макар че българският дунавски флот не е особено развит. Реката остава жизненоважна и за опазването на ценното биоразнообразие в региона.
Енергиен износ и нови мощности
В контекста на кризата със засушаването и екстремните температури в региона, България играе стабилизираща роля чрез мащабния си износ на електроенергия. Страната ни произвежда почти двойно повече ток, отколкото консумира, което я поставя на първо място в Европейския съюз по този показател.
"Заедно с Гърция относително спасяваме района, който е в криза. В момента целият Европейски съюз гледа България и някак си се учи от този експеримент", обясни бившият министър.
По думите му този успех се дължи на изградения сериозен капацитет от възобновяеми източници. България вече разполага с около 6 гигавата пикова генерация от соларни мощности и рекорден капацитет за съхранение чрез батерии – около 5 гигавата или 15 гигаватчаса. Това позволява на държавата да изнася ток в пиковите часове, да съхранява излишъците и ефективно да балансира неравномерното производство на електроенергия на Балканския полуостров.
