Ниският воден дебит ускорява опасното прегряване на реките

Ново мащабно изследване регистрира почти трикратно увеличение на комбинираните горещи вълни във въздуха и реките през последните четири десетилетия. Според анализа, обхващащ 796 речни басейна, продължителното задържане на високи температури във водата води до критичен спад на кислорода. Тенденцията вече засяга пряко и България, където рекордно ниските нива на река Дунав през август 2026 година принудиха властите да намалят мощността на ядрените мощности, пише Meteo Balkans.

Научните измерения на речната жега

Терминът „речна гореща вълна“ описва период от поне пет последователни дни, в които температурата на водата надвишава специфичните за съответната река сезонни норми. Изследването, публикувано в края на юли в Nature Geoscience, сравнява данните за реки в Европа и САЩ от 1981 до 2019 година.

Резултатите показват, че честотата на тези събития във водата се е увеличила с внушителните 114%, а продължителността им е нараснала с близо 148%. За сравнение, атмосферните горещи вълни за същия период бележат значително по-слаб ръст. Най-тревожно е утрояването на така наречените комбинирани събития – моментите, когато екстремната топлина на въздуха съвпада с необичайно топла вода. Учените установяват, че при над 99% от тези случаи реката остава в топлинен капан дори след като въздухът започне да се охлажда. Основна причина за това са топлите нощи, които отнемат възможността на водната система да се възстанови термично.

Кислороден глад и ниски води

По-топлата вода физично задържа по-малко разтворен кислород. При нормални условия средната концентрация е около 10,1 милиграма на литър, но при комбинирана гореща вълна тя спада до 9,2 милиграма на литър. Този спад настъпва точно в момента, когато високите температури ускоряват метаболизма на речните организми и те се нуждаят от повече кислород.

Освен това, връзката между въздуха и водата зависи критично от дебита. По-малкият обем вода реагира много по-бързо на слънчевата радиация и се нагрява лесно. Планинските потоци, захранвани от ледници, имат естествен буфер, но в равнинните участъци този спасителен механизъм липсва.

Кризата по Дунав и енергетиката

Механизмът на прегряване и спад в нивата засяга тежко Балканите. Още в началото на август Европейската космическа агенция публикува сателитни снимки, показващи рекордно отдръпване на река Дунав край Будапеща. В Румъния дебитът е паднал до около 1 700 кубични метра в секунда при обичайни летни норми от 4 700 кубични метра.

В българския участък ситуацията също е критична. В средата на август край Русе е отчетен воден стоеж от минус 121 сантиметра спрямо условната кота нула. Заради безпрецедентно ниските води, на 21 август Министерството на енергетиката предприе превантивни мерки и намали мощността на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ до 91,4%, за да се облекчи работата на помпените системи. Макар институциите да уверяват, че няма енергийна криза, научната общност е категорична – реките се превръщат в самостоятелна рискова зона за климатични екстремуми.