Явор Колев: В България няма фалшификатори на евро, ментетата идват отвън
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Най-често пробутват фалшиви банкноти в казината и малките магазини
Бившият началник на отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП Явор Колев направи изненадващо успокоително изявление относно сигурността на новата валута, само дни след като службите предупредиха за засилен трафик на фалшиви пари. В ефира на "Bulgaria ON AIR" той категорично заяви, че "в България вече няма фалшификатори", а засечените неистински банкноти са с ниско качество и внос от страни извън Европейския съюз.
"В България вече няма фалшификатори. Това, което виждаме на пазара, е банкноти с много лошо качество, произвеждат се извън ЕС", заяви Явор Колев, цитиран от "Bulgaria ON AIR".
Това твърдение идва на фона на историческата репутация на страната ни като един от центровете за висококачествена полиграфия в сенчестия сектор и само пет дни след като източници от МВР сигнализираха, че пазарът буквално "прелива" от ментета покрай въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г.
"Сигурните" и "опасните" зони
Според експерта, паниката е излишна, тъй като явлението не е масово. Той посочи конкретните места, където гражданите трябва да бъдат особено бдителни – малки търговски обекти, казина и нощни заведения.
"Измамите стават там, където има напрежение, бърза се. През вечерните часове, когато има умора, се опитват да пласират фалшиво евро", обясни Колев.
Най-често фалшифицираните номинали остават тези от 50 и 100 евро, които са най-масови в обращение. Любопитен детайл е, че по-едрите купюри (200 и 500 евро) на практика са извадени от употреба в много търговски обекти в Европа, а и у нас, което ги прави непривлекателни за престъпниците.
Дигиталната защита или банков лобизъм?
В духа на модерните тенденции, Колев препоръча пълно преминаване към дигитални разплащания като универсална застраховка срещу измами.
"Ние трябва да бъдем спокойни и внимателни, когато работим с нашите данни и нашите пари", препоръча експертът, насочвайки потребителите към банкови карти и мобилни портфейли.
Той предупреди и за вторичен ефект от валутната смяна – ръст на фишинг атаките. Измамниците използват хаоса и неинформираността, за да изпращат фалшиви съобщения от името на банки и държавни институции. Колев припомни златното правило: Банките никога не изискват конфиденциална информация чрез SMS или имейл.
Въпреки успокоителния тон на експертите, гражданите трябва да имат "едно наум". До 31 януари, когато изтича срокът за двойно обращение на лев и евро, рискът от попадане на фалшификат остава висок, а отговорността за разпознаването му пада изцяло върху крайния потребител.





















