Новият модел спира спекулативните надценки по веригата

Държавата подготвя пакет от извънредни мерки срещу високите цени на хранителните стоки чрез изсветляване на ценообразуването и въвеждане на специален индекс „справедлива цена“, съобщават от bTV Новините. Днес, 20 май 2026 година, народният представител от „Прогресивна България“ Явор Гечев обясни, че целта на нормативните промени е да се въведе модел, сходен с този в Германия – без административен таван на цените и надценките, но с пълна прозрачност от доставчика до търговския рафт. По думите му новият механизъм ще спре трупането на изкривявания в крайния сегмент на продажбите и ще защити потребителите.

Нов модел за контрол върху пазара

Законодателната инициатива предвижда мащабни промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Държавният индекс за справедлива стойност ще се формира на базата на реалната цена на едро, логистичните разходи и нормалната търговска надценка. Точният модел предстои да бъде утвърден от министъра на икономиката и ще бъде напълно публичен, като ще включва и постоянно сравнение с ценовите равнища в Румъния, Гърция, Франция и Германия.

„Законът за защита на конкуренцията, който ние променяме, има 3 аспекта. Първият е нелоялните търговски практики. От 13 на 33 стават – изсветляваме веригата, за да може КЗК да установява дали има нелоялни търговски практики“, заяви Явор Гечев.

В същото време търговци по места изразяват сериозен скептицизъм относно възможностите за държавен контрол. Антоанета Терзиева, собственик на малък квартален магазин в Ямбол, споделя, че цените от доставчиците се вдигат почти ежедневно, а нейната надценка варира между 20% и 25%. Поради поскъпването оборотите падат драстично. На градския пазар в Ямбол прекупвачи продават вносни домати по 3 евро за килограм, след като са ги закупили от борсата за 2,40 евро. Търговците подчертават, че бързо развалящата се стока води до големи фири, което прави административните ограничения неприложими.

Доброволни пакети с минимална надценка

Въпреки напрежението, управляващите залагат на партньорство с едрия бизнес, а не на директна конфронтация. Големите търговски вериги вече са приели предложението на държавата да изготвят доброволни пакети за стоките от малката потребителска кошница, които ще се продават с минимални надценки за период от поне шест месеца.

„Веригите много ясно осъзнаха, че е по-добре да партнират с държавата, отколкото да са врагове с нея“, допълни народният представител.

В дългосрочен план се предвижда цялостна стратегия за възстановяване на българското земеделие чрез внедряване на работещи европейски кооперативни модели. Мерките включват създаване на гаранционни фондове за договори „на зелено“, осигуряване на ликвидност през Българската банка за развитие и поземлена реформа за окрупняване на производството на малките фермери. Целта е местното производство да отчита ръст от поне 5% на година. В новата нормативна уредба се залага и затягане на качествения контрол още на границата, за да се спре преетикирането на стоки с изтекъл срок на годност.

Оптимизация на работата в Народното събрание

Паралелно с икономическите мерки, в парламента избухнаха спорове около промените в правилника за работа на институцията. Депутатът Явор Гечев категорично отхвърли обвиненията на опозиционните сили, че новите разпоредби ограничават техните права и възможности за дебат. Според него съкращаването на сроковете за запознаване със законопроектите няма да попречи на качеството, тъй като текстовете винаги могат да бъдат удължени между първо и второ четене при реален интерес от бранша.

„Единственото, което сме направили, е да спестим излишното заяждане и излишната риторика, която не е по същество на законодателството. Парламентът трябва да бъде експертен орган, преди да е медиум“, посочи Явор Гечев. Той допълни, че прекомерното използване на процедурни хватки и постоянните изслушвания на министри в миналото са блокирали реалната работа на ведомствата и са сринали общественото доверие в институцията.