Липсата на единна държавна стратегия затруднява управлението на кризи като земетресения, наводнения и свлачища

България няма единен координационен орган за реакция при природни бедствия като земетресения, наводнения и свлачища. Това заяви проф. д-р Янко Герджиков от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за БГНЕС.

Според него в момента различните министерства отговарят за различни видове природни бедствия – Министерството на околната среда и водите следи за наводненията, Министерството на вътрешните работи е ангажирано със земетресенията, Министерството на регионалното развитие – със свлачищата, а Министерството на земеделието изгражда баражи за предотвратяване на наводнения. Въпреки това липсва централизирана структура, която да координира действията на тези институции.

Какво се случва в района на Санторини?

По думите на проф. Герджиков, в района на остров Санторини в момента се наблюдават стотици малки земетресения, съпътствани от разтягане на земната кора. Това явление може да доведе до значителни промени в геоложката обстановка, като един от възможните сценарии включва издигане на магма, което може да предизвика земетресения и дори вулканична активност.

„Вторият възможен сценарий е свързан с екстензията на Егейския басейн, което означава, че може да последва силно земетресение, подобно на това от 1956 година на Санторини, което е било с магнитуд 7.6 – 7.8 по Рихтер“, поясни експертът.

Какви са последиците за България?

Макар че страната ни се намира в периферията на тези геоложки процеси, България също е подложена на разтягане на земната кора. Това е причината за формирането на планините и котловините в страната. Въпреки това няма данни за риск от катастрофални земетресения като тези в Индонезия или Тайван.

„Все още науката не може да предсказва земетресения с точност. В Тайван например след всяко земетресение следват и вторични ефекти като свлачища, а властите имат изградена система за ранно предупреждение, която информира гражданите чрез мобилните им телефони“, обяснява проф. Герджиков.

Той подчертава, че държавата трябва да изпълнява поетите ангажименти по международни споразумения и стратегии за превенция на бедствия. „Стратегии има, но изпълнението им често остава на заден план“, заключи той.