Няма как финансовата рамка да се пренапише фундаментално за един уикенд, категоричен е икономистът

Коригираният вариант на държавния бюджет остава почти идентичен с първоначалния и не отговаря в пълна степен на исканията на протестиращите. Това мнение изрази старши изследователят в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев, цитиран от bTV.

Според икономиста, краткият срок за редакция на финансовата рамка не е позволил съществени промени в структурата ѝ.

"Всичко останало е същото. Няма как за уикенд да пренапишат фундаментално бюджета", коментира Петър Ганев.

Отпаднаха спорните мерки

Ганев отбеляза, че в новия вариант на бюджета все пак са премахнати основните спорни мерки, които предизвикаха напрежение. Сред тях са планираното увеличаване на осигуровките, промяната в данъка върху дивидентите, новите изисквания за СУПТО, както и средствата за активите на "Лукойл".

Въпреки тези корекции, икономистът подчерта, че въпросът със заплащането на младите лекари остава висящ. Заложеният ресурс от 30 милиона лева за следващата година е крайно недостатъчен на фона на обещаните по-рано 260 милиона лева.

"Изглежда оставено за допълнително доуточняване", посочи Ганев и допълни, че в бюджета вероятно има "скрит резерв", който често се използва за подобни решения, но определи това като неустойчив подход.

Дупка от 2 милиарда евро

Коригираният бюджет предвижда разходи в размер на около 45% от Брутния вътрешен продукт (БВП), което е минимално понижение спрямо първоначалния вариант. Намаленията са основно за сметка на капиталовата програма, докато разходите за администрация и издръжка дори бележат ръст.

"Очакваше се срещу отпадането на приходни мерки да има разходни съкращения. Такива почти липсват", анализира експертът.

Сериозен риск крият заложените свръхприходи от ДДС, които са изчислени на 12% от БВП при реално постижими около 10%. Според Ганев това създава потенциална "дупка" в хазната от близо 2 милиарда евро.

"Причината е проста – иначе рамката няма да се върже", уточни той.

По отношение на общественото недоволство, икономистът смята, че протестите вече надхвърлят чисто бюджетните теми и поставят въпроси за "завладяната държава" и политическата зависимост на институциите. В този контекст увеличенията на заплатите във Висшия съдебен съвет (ВСС), антикорупционната комисия и силовите ведомства допълнително нагнетяват напрежение.