Валежите заместват снеготопенето като основен фактор за нивото на реката, което води до резки колебания и мини-суши

Река Дунав променя драстично хидрологичния си характер и преминава към режим, типичен за водоемите в Южна Европа. Това показва актуален анализ на "Meteo Balkans", публикуван днес. Промяната се усеща осезаемо в българския участък, включително край Русе, Свищов и Видин, където зачестяват периодите на необичайно ниски води и внезапни повишения.

Според експертите, стабилността на реката, гарантирана в миналото от снеготопенето в Алпите, вече е мит. Вместо това, Дунав става все по-зависим от моментните валежи, което го доближава до т.нар. средиземноморски климатичен модел.

Край на предвидимостта

Доскоро снеговете в Алпите осигуряваха предвидим пролетен максимум и поддържаха нивото през лятото. Днес снежната покривка е по-оскъдна и се задържа за по-кратко. Това води до пряка зависимост на реката от дъждовните фронтове – когато вали, нивото се качва рязко, а когато валежите спрат, следва бърз спад.

"Това е реална трансформация, регистрирана от речни станции в Австрия, Германия, Унгария, Сърбия и България," се посочва в анализа на "Meteo Balkans".

Тази нова динамика създава условия за "мини-суши" – кратки, но интензивни периоди на маловодие, които блокират корабоплаването и създават проблеми за индустрията и екосистемите. Сателитните данни потвърждават, че край Русе се образуват плитчини, които не са наблюдавани преди две десетилетия.

Ударни колебания и риск за навигацията

Новият режим се характеризира с "ударно" поведение – редуване на дълбоки спадове и внезапни пикове. Това прави планирането на превозите по реката изключително трудно. За разлика от плавните сезонни промени в миналото, сега условията могат да се преобърнат само за няколко дни в зависимост от метеорологичната обстановка в Централна Европа.

Влияние върху Черно море

Промените в режима на Дунав се отразяват директно и на северното Черноморие. Периодите на ниски води водят до повишаване на солеността в крайбрежните зони, докато внезапните приливи вкарват огромни количества седименти и сладка вода. Това дестабилизира морските екосистеми и променя характера на теченията.

Според хидролозите, адаптацията към този нов режим е наложителна. Държавите по поречието, включително България, ще трябва да променят подхода си към управлението на реката, като се подготвят за по-голяма динамика и по-малка сигурност на водните нива.