Проучване отчита трайна промяна в нагласите към употребявания текстил

Пазаруването на дрехи втора употреба се превръща в трайна тенденция и напълно нормален избор за потребителите в България. Това показват данните от национално проучване на агенция BluePoint по поръчка на Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ), съобщават от bTV. Анализът проследява нагласите спрямо предходно изследване от 2020 година и отчита значителен ръст в доверието към устойчивата мода.

Край на стигмата

През последната година 58,1 процента от анкетираните са купували дрехи втора употреба, докато едва 10,8 процента споделят, че никога не са прибягвали до подобна покупка. Данните сочат, че общественото възприятие претърпява сериозна трансформация – покупката на употребяван текстил вече не се свързва с компромис. Близо половината от участниците в допитването я определят като напълно нормална практика, близо 40 процента я виждат като разумен избор, а една четвърт отчитат, че тя става все по-приемлива.

Физическите магазини запазват лидерската си позиция, но онлайн платформите за употребявани дрехи печелят все повече територия, особено сред по-младите поколения. Позитивно е и отношението към самия бизнес сектор – 77,5 процента от хората имат добро мнение за компаниите, опериращи в тази сфера.

„Европейските политики все по-ясно поставят фокус върху удължаване живота на продуктите, повторната употреба и развитието на кръгови бизнес модели. За България това е добра възможност, защото повторната употреба на дрехи не е нова практика – тя има дългогодишни традиции у нас. Днес обаче наблюдаваме нещо ново – промяна в отношението на потребителите. За все повече млади хора second hand вече не е алтернатива, а естествен и напълно нормален избор при пазаруване“, коментира Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ.

Младите диктуват правилата

Най-активните потребители в сектора са хората на възраст между 18 и 34 години. Близо две трети от тях са купували дрехи втора ръка през последната година, като при тях се отчита и най-високата честота на посещения в специализираните обекти. За младежите това не е просто търсене на изгодна сделка, а пълноценен канал за пазаруване.

На фона на агресивната експанзия на платформи за ултрабърза мода, потребителите започват да правят разлика в качеството. Над половината от клиентите на тези платформи признават, че дрехите втора употреба са по-качествен избор от евтините нови артикули.

„Компаниите за повторна употреба трудно могат да се конкурират с дрехи, които се продават за няколко евро. Причината е проста - зад всяка дреха, достигнала до магазина за повторна употреба, стоят събиране, транспортиране, ръчно сортиране на няколко етапа, проверка на качеството и подготовка за нов живот. Това е трудоемък процес, който създава работни места и не може да бъде автоматизиран. Много дрехи втора употреба запазват своите качества и могат да бъдат използвани още дълго време, докато голяма част от ултрабързата мода е създадена за кратък жизнен цикъл“, допълва Сирма Желева.

Качеството измества цената като мотив

Въпреки че ниската цена остава водещ фактор при избора, пазарът показва признаци на узряване. Непосредствено след финансовия мотив се нареждат възможността за придобиване на маркови дрехи и доброто качество на материите. Над една трета от хората търсят уникални модели, които липсват в масовите търговски центрове.

„Данните показват, че пазарът узрява. Цената остава важна, но вече не е единствената причина хората да избират дрехи втора употреба. Все повече потребители обръщат внимание на качеството, марките, уникалните находки и възможността да удължат живота на вече произведени продукти. Тази промяна в поведението на потребителите има потенциал да подкрепи развитието на кръговия модел в текстилния сектор“, обяснява Юлиан Добрев, управител на агенция BluePoint.

Екологичните мотиви също играят роля, макар и по-скоро като допълнителен бонус към вече взетото решение за покупка. Спрямо 2020 година значително повече българи определят употребяваните дрехи като качествени, което маркира преход от пазар, движен само от икономии, към модел на разумно и устойчиво потребление.