Лекари и пациенти настояват за промени в диагностиката на бъбречните заболявания

Пациенти и лекари обединиха усилия за административни промени в диагностиката и наблюдението на хроничните бъбречни заболявания в България. Около тази инициатива се групираха представители на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, Българската болнична асоциация, Българския лекарски съюз, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и Българската нефрологична асоциация.

Проучване от лятото на 2024 година сред 2500 пациенти в отделения по ендокринология, нефрология и кардиология в шест големи болници във Варна, Русе, София и Пловдив показа тревожни резултати. Всеки трети от хоспитализираните има хронично бъбречно заболяване, като голяма част от тях не са знаели за състоянието си, съобщи Христина Николова, председател на пациентската организация.

Липсват кодове за ранните фази

"Бъбреците не болят, когато започнат да боледуват", обясни Николова основния проблем с ранната диагностика. В България съществува диагноза "хронична бъбречна недостатъчност", но липсва диагноза "хронично бъбречно заболяване". Поради тази причина липсват и съответните кодове по Международния класификатор на болестите.

Хроничното бъбречно заболяване протича в пет фази, но за първите три фази - когато болестта все още е лечима, няма съответни кодове в българската система. Кодовете са указани в Международния класификатор на болестите - 10-та ревизия, но не са имплементирани у нас.

"Световната здравна организация, която изготвя класификатора на болестите, подкрепя въвеждането на допълнителните кодове и затова сме уведомили министъра на здравеопазването в началото на юни тази година", каза Нела Вампорова, представителна на СЗО за България.

Неравномерно разпределение на специалистите

Нефролозите в страната са близо 260 и са разпределени неравномерно - има региони, в които нефролози изобщо няма. Според Николова е редно първите фази на заболяването да бъдат наблюдавани от личните лекари, но когато болестта се задълбочи, пациентът трябва да бъде насочен към нефролог. Целта е навременно лечение, което да забави хемодиализата с 8-10 години.

"Ако се проследят всички пациенти, засегнати от диабет или сърдечно-съдово заболяване, вероятно процентът на хората с хронично бъбречно заболяване ще е по-голям", предупреди проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация.

Недостатъчно финансиране за превенция

Доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, обърна внимание на превенцията на болестта. "В България се заделят наполовина по-малко средства за здравеопазване в сравнение с която и да е друга европейска държава", посочи той.

Социално-значимите заболявания засягат над 15-20% от хората, все повече млади хора, а ако не се диагностицира навреме, водят до инвалидизация и смърт. Това води до сериозни икономически загуби за близките на пациента и за икономиката на страната. По думите му трябва да отпаднат лимитите в извънболничната помощ, след като се обърне сериозно внимание на превенцията и профилактиката.