Превенция и нови диагностични методи

Застаряването на населението в България поставя сериозни предизвикателства пред здравната система, особено що се отнася до деменцията. Болестта на Алцхаймер като най-честата причина за деменция засяга все повече българи, но научните изследвания показват обнадеждаващи възможности за превенция.

"Възрастта е основен рисков фактор за развитие на деменция. Около 10% от хората на 65-годишна възраст развиват деменция, а този процент нараства до 45% при 85-годишните," обясни проф. д-р Шима Мехрабиан, невролог-дементолог от УМБАЛ "Александровска".

Рисковите фактори са контролируеми

Експертите идентифицират 14 основни рискови фактора, които влияят върху развитието на деменцията. Сред тях са неконтролираната артериална хипертония, захарният диабет, затлъстяването, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, депресията в късна възраст, намалената социална активност и слуховите нарушения.

"Всеки от нас може да се погрижи за здравето си – да следи кръвното налягане, да поддържа нормално тегло, да бъде социално активен, да проверява слуха си и да избягва тютюнопушенето и алкохола," препоръча проф. Мехрабиан.

Според най-новия доклад на "The Lancet Commission" от 2024 година, контролът върху тези фактори може да предотврати или забави до 45% от всички случаи на деменция в световен мащаб.

Превенцията започва в средната възраст

Ключовото откритие на съвременната наука е, че патологичните промени в мозъка започват 10-20 години преди появата на първите симптоми. Това означава, че превантивните мерки трябва да се предприемат още в средната възраст, за да бъдат ефективни.

При типичната болест на Алцхаймер забравянето е първият симптом, но то има специфични характеристики - трябва да е повторяемо, постоянно и да представлява категорична промяна спрямо предходното състояние на пациента.

Революция в диагностиката

Диагностичните методи претърпяват значителни промени през последните години. Биопсиите на мозъка са заменени от изследвания на биомаркери в гръбначно-мозъчната течност, които дават точност над 95% при поставяне на диагнозата.

"С голямо очакване сме – само с една капка кръв да можем да открием патологичните процеси при Алцхаймер. В бъдеще тези тестове може да се използват и при хора без симптоми, но едва когато разполагаме с ефективно лечение," обясни проф. Мехрабиан.

Кръвните тестове все още се използват само за научни цели, но в близките години се очаква тяхното клинично валидиране и внедряване в практиката.