Държавата произвежда четири пъти повече педагогически кадри от реалните нужди на пазара

България подготвя огромен брой бъдещи учители, които образователната система не може да поеме, а масовото производство на кадри не гарантира качество. Това показва анализ на Петко Иванов от фондация "Заедно в час", базиран на данни от рейтинговата система на университетите за 2024 и 2025 година, пише вестник Сега.

Според проучването в момента педагогика учат 16 448 студенти, а други 8462 души са записани в специалности за педагогика на обучението. При общо около 180 хиляди студенти в страната това означава, че всеки седми се подготвя за учителската професия.

Пренасищане на пазара

Всяка година висшите училища в България завършват около 7000 души с учителска правоспособност. В същото време цялата образователна система разполага с общо 90 хиляди учителски места.

"На практика системата произвежда четири пъти повече учители, отколкото има места", коментира Петко Иванов. Той подчертава, че в големите градове с университетски центрове често се стига до абсурдни ситуации, при които над 100 кандидати се борят за една свободна позиция.

Анализът разкрива, че за десет години броят на педагогическите специалности в университетите е скочил с почти 50% – от 265 на 389. Този ръст е продиктуван от държавното финансиране, намалените такси и включването на педагогиката в списъка на защитените специалности.

Дефицит на кадри по математика и технологии

Въпреки общото пренасищане, разпределението по предмети остава критично неравномерно. Докато за начални учители, филолози и историци има огромен излишък, в системата почти липсват студенти по математика и информационни технологии, които желаят да преподават.

Според "Заедно в час" държавата инвестира мащабен финансов ресурс в подготовка на кадри, които пазарът на труда не може да реализира по специалността им. Това води до пропиляване на средства на данъкоплатците, тъй като частният сектор няма нужда от хиляди завършили педагози всяка година.

Проблемът с качеството

Друг основен акцент в анализа е заниженият критерий за прием. За да запълнят бройките и да получат държавна субсидия, университетите са премахнали изпитите, което позволява на почти всеки зрелостник с минимален успех от матурата да стане студент по педагогика.

"Масовият и лесен вход в университетите не привлича най-добрите студенти, а точно обратното", посочва Петко Иванов. Резултатът е, че много от младите учители напускат системата още в първите години, след като се сблъскат с реалните предизвикателства в класната стая. Данните показват, че делът на преподавателите под 45 години е останал почти непроменен за последното десетилетие – около 35%.