Експерти алармират за спад в коефициента на интелигентност при младото поколение

Докато технологичният напредък продължава с главоломна скорост, учените отправят все по-сериозни предупреждения за потенциалните негативни ефекти на изкуствения интелект върху когнитивните ни способности. Проучвания показват, че прекомерното разчитане на инструменти като ChatGPT, Google Gemini и други ИИ асистенти може да доведе до значително влошаване на умението ни да мислим критично, съобщава Dnes.bg.

„Най-голямото безпокойство в тези времена на генеративен ИИ не е, че той може да компрометира човешката креативност или интелигентност, а това, че вече го е направил", предупреждава психологът Робърт Стърнбърг от университета Корнел, известен с новаторската си работа върху интелекта.

Данните за глобално намаляване на човешките когнитивни способности стават все по-тревожни. През последните десетилетия така нареченият ефект на Флин (постоянно повишаване на коефициента на интелигентност през поколенията) не само се е забавил, но в много случаи се е обърнал. В Обединеното кралство средният коефициент на интелигентност на 14-годишно дете е спаднал с повече от два пункта между 1980 и 2008 година.

Критичното мислене под прицел

Едно от нашите най-важни когнитивни умения, изложени на риск, е критичното мислене. Както показват изследванията, аутсорсингът на когнитивните усилия атрофира невронните пътища по същия начин, по който пренебрегването на физическите тренировки води до влошаване на мускулите.

Майкъл Герлих от SBS Swiss Business School в Клотен, Швейцария, е тествал 666 души в Обединеното кралство и е открил значителна връзка между честата употреба на ИИ и по-ниските умения за критично мислене. По-младите участници, които показват по-голяма зависимост от ИИ инструменти, имат по-ниски резултати в тестовете за критично мислене в сравнение с по-възрастните.

"Страхотно е да имам цялата тази информация на една ръка разстояние, но понякога се притеснявам, че наистина не научавам или запомням нищо. Разчитам толкова много на ИИ, че не мисля, че ще знам как да реша определени проблеми без него", споделя участник в проучването на Герлих.

Креативност и мозъчна дейност

Ефектът на ИИ върху креативността е също толкова обезпокоителен. Проучванията показват, че макар изкуственият интелект да помага на хората да произвеждат повече креативни идеи, отколкото могат да генерират сами, в цялото население идеите, създадени от ИИ, са по-малко разнообразни, което в крайна сметка означава по-малко "Еврика!" моменти.

Когнитивният невролог Джон Куниос от университета Дрексел във Филаделфия обяснява, че мозъкът ни се раздвижва от внезапен момент на прозрение, подхранван от активността в нашите невронни системи за възнаграждение. Тези умствени награди стимулират по-нататъшното учене и креативност. Проблемът е, че прозренията, генерирани от ИИ, изглежда нямат толкова мощен ефект върху мозъка.

„Системата за възнаграждение е изключително важна част от развитието на мозъка и ние просто не знаем какъв ще бъде ефектът от използването на тези технологии надолу по веригата", предупреждава Куниос.

Как да съжителстваме с технологиите

Експертите са категорични: решението не е в отказа от технологиите, а в научаването как да ги използваме правилно. Според Герлих, трябва да „обучим хората да бъдат отново по-човечни – използвайки критично мислене, интуиция – нещата, които компютрите все още не могат да правят и където можем да добавим истинска стойност".

„AI е тук, за да остане. Трябва да взаимодействаме с него, така че трябва да се научим как да го правим по правилния начин", заключава Герлих, добавяйки, че този процес трябва да започне още в училище.

Както предупреждава Стърнберг, трябва да спрем да се питаме какво може да направи ИИ за нас и да започнем да питаме какво ни прави той.