Само 8 измервателни станции следят качеството на въздуха у нас

България е сред европейските страни с най-високи нива на въздушно замърсяване, показват последните данни на Европейската агенция по околна среда за 2023 година. Въпреки че нито една държава членка не надхвърля установената средногодишна норма от 25 микрограма на кубичен метър, страната ни попада в групата на най-засегнатите държави заедно с Румъния и други страни от Централна и Източна Европа.

Основният замърсител на въздуха са фините прахови частици PM2.5, чиито главни източници са промишлеността, транспортът и енергетиката. По-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, докато по-фините с диаметър до 2,5 микрона достигат до долните части на дихателната система и в прекомерни количества водят до увреждане на тъканите в белия дроб.

Тревожна статистика за здравето

Според анализа на Европейската агенция по околна среда, "97% от градското население в ЕС е изложено на концентрации на фини прахови частици над препоръките на Световната здравна организация от 5 микрограма на кубичен метър".

През 2023 година измервателните станции за цяла България са били едва 8, като нито една от тях не е измерила стойности над допустимото. Най-близо до нормата е била Стара Загора с 21 микрограма на кубичен метър, следвана от Перник, Пловдив, Русе, Велико Търново, София и Варна. Най-ниска концентрация е измерена на връх Рожен - под 10 микрограма.

Интересно е, че станцията в София е разположена в квартал "Хиподрума" в парк, което поражда въпроси за реалността на измерените данни в условията на градския трафик и замърсяване.

Европейската картина

Сред 27-те държави членки най-висока средногодишна концентрация на фини прахови частици има Румъния с 14,7 микрограма на кубичен метър. България заема второ място с малка разлика, а близо до нашите са стойностите и на Кипър - малко над 14 микрограма.

Последните три държави в класацията са Швеция, Естония и Финландия с три пъти по-ниски стойности. Любопитно е, че Естония, чиято територия е наполовина на нашата, е подала данни от също толкова станции, колкото и България.

Причини за замърсяването

В централна и източна европейските страни основната причина за високите нива на замърсяване е широкото използване на твърди горива като въглища за битово отопление и в индустриални съоръжения. В северна Италия високите концентрации се дължат на комбинацията от висока плътност на антропогенни емисии и метеорологични условия, които благоприятстват натрупването на замърсители в атмосферата.

Общата картина показва, че въздухът в Европа е предимно с концентрация на фини прахови частици между 5 и 20 микрограма на кубичен метър. Само 5% от станциите са отчели най-ниското замърсяване под 5 микрограма, докато въздух със замърсяване около нормата са отчели станции в 4 държави, включително България.

Водни ресурси като утеха

На фона на тревожните данни за въздуха, по-оптимистично звучат данните за водите, с които разполагаме. Въпреки че не е сред най-големите по територия, за последната изследвана година Евростат нарежда България на шесто място по количество на пресни водни ресурси.

Първите две места в класацията заемат Франция и Швеция, а последните - островните държави Кипър и Малта. Повече от половината иззета вода в България идва от най-големия Дунавски район, докато традиционният сезонен недостиг на вода у нас е само 2% в периода юли-септември.

За сравнение, Кипър има нужда от 90% повече вода от тази, която използва през летния период, а Малта се нуждае от 60% повече със целогодишен недостиг.

Данните за въздушното замърсяване подчертават необходимостта от по-активни мерки за подобряване на качеството на въздуха в България, особено в контекста на европейските цели за намаляване на замърсяването и защита на общественото здраве.