Купувачите най-често поемат разходите за куриер при връщане

Електронните магазини вече са задължени да осигурят видима и достъпна функция за отказ от сключен договор с цел улесняване на клиентите. Въпреки новия бутон, разходите за връщане на стоката най-често остават за сметка на купувача. Това съобщават от платформата "Ние, потребителите" по повод влезлите в сила тази седмица промени в Закона за защита на потребителите.

Промените са обнародвани в брой 87 на Държавен вестник от 24 септември 2026 година. Според експертите, новата функционалност улеснява процедурата, но потребителите трябва да са наясно с финансовите условия, преди да я използват.

Кой плаща куриерските такси

В общия случай разходите за връщането на стоката се поемат от клиента. Изключение се прави само ако търговецът е пропуснал предварително да информира купувача за това задължение или изрично е посочил в условията си, че поема транспортните разходи.

„Законът ни дава поне 14 дни, в които да се откажем от покупка през интернет, без да дължим никакво обяснение на търговеца. Презумпцията на законодателя е да имаме възможност да се запознаем с характеристиките на продукта така, както бихме направили във физически обект – да пипнем продукта, да го изпробваме, да усетим материята, да видим реалния цвят. Нещо, което електронният магазин не може да ни осигури. Но тази възможност невинаги е изцяло за сметка на търговеца. И това е рискът, който потребителят поема - когато може да се наложи да плати разходите по връщането. Търговецът пък следва да е наясно, че когато изпраща своите продукти, клиентът може да се откаже от покупката. Това е рискът, който той поема“, разяснява създателят на платформата Габриела Руменова.

Информацията за разходите при упражнено право на отказ трябва да бъде предоставена на български език преди сключването на договора. Тежестта за доказване, че тази информация е дадена навреме, пада изцяло върху търговеца.

Отказ преди самата доставка

Експертите обръщат внимание на ситуациите, в които потребителят решава да се откаже от поръчката, преди тя да е пристигнала. С натискането на бутона за поръчка клиентът сключва договор и в някои случаи може да дължи куриерските такси за връщането на пратката, дори да не я е приел физически. Ако обаче търговецът не е осигурил задължителния бутон с нужната информация според новите законови изисквания, потребителят не е обвързан с договора и не дължи никакви разходи.

Що се отнася до първоначалната доставка към клиента, при отказ от поръчката тези разходи се възстановяват от търговеца. Изключение правят случаите, когато купувачът съзнателно е избрал по-скъп метод за доставка от стандартния.

Проблемът с масовото поръчване за проба

От "Ние, потребителите" предупреждават срещу порочната практика клиенти да поръчват множество артикули с ясното съзнание, че ще върнат повечето от тях.

„Законът дава право на потребителя да размисли за онлайн покупката. Но невинаги го освобождава от всички разходи, които това решение може да породи. Най-добрият начин да избегнем неприятните изненади е да познаваме правилата още преди да натиснем бутона „Купи“ и далеч преди да сме стигнали до новата функционалност „Откажи се от договора тук““, допълва Руменова.

Всяко излишно връщане генерира ново транспортиране, допълнителни опаковки и хабене на ресурси, което вреди на околната среда и натоварва логистичната мрежа.