Интересът към създадения във Франция образователен модел става все по-популярен

Идеята, че студентските скамейки са запазени само за младите, е окончателно разбита от глобално движение, обхващащо над 12 милиона души по света. Това са студентите от „Университета за третата възраст“ (U3A) – концепция, която се ражда във Франция преди повече от половин век и днес е един от най-успешните модели за борба с изолацията при възрастните хора, според данни на Международната асоциация на университетите за третата възраст (IAUTA).

Първият такъв университет е основан през 1973 година в град Тулуза от професор Пиер Велас. Целта му тогава е била не просто академично знание, а здравна превенция – поддържане на мозъчната активност като бариера срещу деменцията и паметните нарушения.

От Тулуза до целия свят

Днес моделът, стартирал във Франция, се прилага в над 80 държави. В Тулуза, където всичко е започнало, интересът е толкова голям, че местата в аудиториите не достигат – при капацитет от 650 регистрирани студенти, чакащите са над 3 000. Един от тях е 69-годишният Ерик Верле, който веднага след пенсионирането си като инженер се завръща в университета.

"Бях инженер и професионалният ми живот беше много натоварен. Нямах време за философия, история на изкуството, право или икономика – теми, които винаги са ме интересували", споделя Ерик Верле, цитиран от "NOVA". За него и милиони други, това е възможност за „интелектуален ренесанс“ без натиска на изпитите и оценките.

Икономическата цена на „активното остаряване“

Макар моделът да се представя като чисто академичен стремеж, специалистите подчертават и неговата социална функция. С нарастването на продължителността на живота след Втората световна война, Европа се изправя пред феномена „дядо бум“ – нови поколения активни хора над 60 години, които търсят смисъл извън професионалната сфера.

В България този модел също си проправя път, но експерти предупреждават, че достъпността му често зависи от социалния статус. Докато във Франция университетите използват ресурсите на големите държавни висши училища, в други страни моделът мутира в по-неформални групи за взаимопомощ.

Ученето в напреднала възраст не е само лично удоволствие, а и стратегия за намаляване на разходите за здравеопазване чрез подобряване на менталното състояние на възрастните граждани. Въпреки липсата на дипломи, „студентите“ в тези структури получават най-ценния сертификат – социална свързаност и интелектуално дълголетие.