Българите масово отказват да продължат образованието си
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 3
Икономическите трудности и липсата на мотивация са основните причини за негативната тенденция
Близо 70% от българските граждани нямат никакво намерение да продължат да учат или да повишават своята квалификация. Тревожните данни са от национално представително проучване на Библиотечно-информационния изследователски парламентарен център, проведено в първата половина на септември тази година.
Основните причини за отказа от надграждане на знанията са икономически ограничения и липса на достъп до качествени ресурси. Данните сочат пряка връзка между бедността и липсата на желание за учене, като най-сериозен е проблемът в малките населени места и сред хората над 50-годишна възраст.
Липса на мотивация за развитие
Едва 11% от пълнолетните българи заявяват готовност да повишат образователната си степен. При младежите до 29 години ситуацията е по-оптимистична, като половината от тях планират да продължат обучението си, но това намерение често остава само на декларативно ниво.
Според авторите на изследването, цитирани от вестник "Сега", отказът от образование допълнително задълбочава социалното неравенство в страната. Една пета от анкетираните смятат, че вече са постигнали необходимия образователен таван и нямат нужда от повече знания.
"Ограничената мотивация за учене през целия живот може да се разглежда като симптом на по-дълбоки проблеми", се посочва в анализа на изследователите. Те изтъкват липсата на стимули за кариерно развитие и разминаването между квалификацията и реалните нужди на бизнеса.
Критична оценка на системата
Доверието в българското образование остава ниско, като отрицателните оценки са двойно повече от положителните. Гражданите посочват като основни проблеми:
-
Качеството на учителите и тяхното заплащане (17%)
-
Претоварените учебни програми (15%)
-
Липсата на дисциплина и семейно възпитание (13%)
Интересна тенденция се наблюдава при приоритетите на българите. Докато през 2005 година акцентът е бил върху чуждите езици и компютърните технологии, през 2025 година на преден план излизат математиката и българският език. Интересът към изучаване на чужди езици обаче остава висок – 35% от респондентите биха учили език, ако имат възможност.
