Нивото на водата в язовира е паднало драстично

Язовир Батак е на път да се превърне в епицентър на сериозна екологична криза. През последните седмици водното ниво в съоръжението е спаднало драстично, а по бреговете масово изплува мъртва риба. Сигнали са подадени към Министерството на околната среда и водите, но конкретни действия от страна на институциите към момента липсват.

Според Националното сдружение за развитие на водоемите, проблемът е причинен от значително понижаване на водния обем в язовира, използван предимно за напояване и производство на електроенергия. Днес нивото е едва 30% от общия капацитет, при положение че миналата година по същото време е било около 60%.

„Аз съм тук от 1982 или 1983 година. Само веднъж съм виждал язовира толкова празен – към 1988 или 1989 година, когато се правеше някакъв ремонт“, разказва Детелин Бойдев, местен жител и рибар. Според него спадът на водата е драматичен – до 40 сантиметра на ден, което прави невъзможен риболовът както от лодка, така и от брега.

Промените в екосистемата вече са видими. Атрактивният езерен остров, който преди привличаше туристи и рибари, вече е свързан със сушата и се е превърнал в полуостров. По повърхността на заблатените води плуват мъртви риби, а туристите с недоумение снимат гледката.

„Ситуацията е трагична. Подадохме сигнали в Министерството на околната среда и водите, но засега получихме само формален отговор от РИОСВ – Пазарджик, че има измиране на риба. Нищо повече“, заяви Стоян Писков, председател на сдружението.

От РИОСВ – Пазарджик потвърдиха наличието на мъртва риба, но уточниха, че причината не е индустриално замърсяване. Отговорността за наблюдението и регулирането на водния режим се прехвърля към Басейнова дирекция.

Според Васил Узунов, директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, основните причини за масовата смъртност при рибите са липсата на кислород и високите температури, съчетани с ниското водно ниво.

„Миналата година притокът към язовира е бил 7 кубически метра в секунда. Сега е едва 0,6. Това обяснява защо нивото е спаднало толкова драстично“, посочи Узунов.

Местни жители и рибари са обезпокоени и от липсата на план за възстановяване на водния обем. Според официалната информация от Министерството на околната среда и водите, месечният режим за ползване на водите се одобрява от министъра, като разпределените количества варират между 25 и 30 милиона кубически метра. Тази вода се използва основно за енергетика и напояване на земеделски площи в Пазарджишко и Пловдивско.

„Водата, която се използва за производство на ток, след това се пренасочва за напояване. Спекулации, че водата отива в Гърция или Турция по река Марица, са неоснователни – основната част остава за вътрешно ползване“, обясни още Узунов.

С надежда за спасение, експертите обръщат поглед към есенно-зимния период, когато се очаква евентуално повишение на водните запаси. Дотогава обаче местните се питат: "Колко още може да понесе язовирът и какво още трябва да се случи, за да се предприемат адекватни мерки?"