Проблемът датира отдавна, но точно откога е трудно да се каже. Институциите правят проверки рядко или по-скоро никога, а жертвите обичайно мълчат – от срам или страх, с надежда да не им бъде прекратен достъпът до важен за оцеляването им ресурс

Става дума за практиката директорите да назначават учители на временни трудови договори - само от началото на учебната година до края й, без в калкулацията да е включена лятната ваканция, пише Димитър Атанасов в Свободна Европа. 

Според данните на професионалните огранизации в образованието числото на учителите, работещи на временни трудови договори, в последните 6 години е около 8-9 хил. души. По данни на НСИ броят на преподавателите в системата на училищното образование за същия период е около 67 хил. Малко над 90 хил. става бройката, ако включим и специалситите, приравнени към педагогическия профил.

10% от учителите работят в несигурност

Елементарната аритметика сочи, че близо 10% от българското учителство работи в условията на несигурност, а често пъти – на безработица през летните месеци с надеждата за първия звънец да дойде и следващото временно назначение.

Един от първите публични сигнали по въпроса идва от Професионалната гимназия по химични и хранителни технологии в Пазарджик. В края на учебната 2014-2015 г. група учители в открито писмо се обявяват против авторитарния стил на директорката Мария Абрашева. Твърдят още, че в училището са записани над 20 ученици, които никога не са се появявали в час, с цел нерегламентирано обогатяване на школския бюджет, който се калкулира най-вече на базата на броя обучавани. Изказани са и съмнения в начина, по който са изразходени средства за ремонт на училищната сграда, започнат през 2013 г.

Един конкретен пример

Стремежът към прозрачност и инакомислието имат своята цена – преподавателите Янка Денчева, Красимира Христева и Николай Христев са уволнени. Работата си губи и г-жа Мария Кръстева, синдикален лидер на гимназията и председател на синдикат „Образование“ в града. Първите трима три години по-рано се съгласяват да подпишат временни трудови договори с обещание от страна на директорката, че това не ги прави уязвими.

През август 2015 г. прокурорска проверка установява, че за ремонтните работи, сигнализирани от учителите като спорни откъм финансова ефкетивност, е заплатено повече от извършеното. Прокуратурата заключава, че има данни за умишлена безстопанственост, но не и за нарушението на Кодекса на труда, според чиито разпоредби учителската работа няма временен и/или сезонен характер и не предполага ограничена от времето заетост, освен в случаите на заместване или изрично изискване на служителя.

По всичко личи, че назначението за фиксиран времеви срок е инструмент за потискане на инакомислието – постоянни работни места получават само покорните. Или онези, които са пречупени от несигурността на временната заетост и риска от оставане без доходи в летните месеци.

Погледнато практически, инициативите на директорите се нуждаят от подкрепа от страна на учителските колективи. Макар и избран с конкурс без срок, управляващият училището е ограничен във властовите си правомощия от колективните управленски органи в училището, в чиито състав потенциално влизат и инакомислещи учители. Ето как всяко несъгласие води не до дискусия и вземане на по-голяма палитра от интереси предвид при формулирането на дадено решение, а до репресия и отстраняване.

Същото средство за опитомяване на носителите на различни школски проекти години наред използваше и директорката на НГДЕК г-жа Мариела Папазова. Обект на подобни мерки бяха основно младите преподаватели, които не се съгласяваха с нейните решения. Ако някой си задава въпроса защо скандалите в Класическата гимназия стихнаха, то една от причините е именно елиминирането на опозицията. В школото останаха най-вече изначално подкрепящите директорката преподаватели и онази част от някога непокорните, която днес е насилствено одомашнена. Не изненадва фактът, че кандидатите за директорския пост на училището намаляват, а на последния избор към поста интерес има само цитираната по-горе М. Папазова – всяка алтернатива е прогонена, принудена да напусне или овладяна, а перфектното дидактическо пособие е временният трудов договор.

Реакцията на министерството

В края на учебната 2016 - 2017 г. на проблема реагира и МОН. Според писмото на бившия министър на образованието временните назначения следва да бъдат прилагани само по изключение, а многократното преназначаване само за месеците с учебна дейност следва да бъде смятано за нарушение. Дори повече: той настоява, че всеки временен трудов договор следва да се „счита за сключен за неопределен срок“.

Както може да се очаква, отговорност не е потърсена никому. Документът дори не препраща към нормативни мерки срещу откровените кадрови репресии с превантивна цел. Ето защо тази форма на непряко насилие продължава.

През същата година с огромно закъснение срещу този инструмент за контрол над учителското мнение становище изказва и председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева. В нейното тълкуване няма и дума за принудената временна заетост като цензорен механизъм – става дума единствено за ефектите върху делегираните бюджети и спестяването на средства, дължими инак като заплати.

По всичко личи, че тълкуването на синдикалната лидерка е преднамерено редуцирано само до материалния ресурс. В следващите редове тя настоява на правилността на правителствената политика към образователния сектор, уверява учителите в обезпечеността на очакваните увеличения на заплатите. Решение на проблема отново не е предложено, нито действия срещу самовластните директори. За сметка на това името на тогавашния премиер не е пропуснато, а контекстът е несъмнено хвалебствен.

Няколко въпроса

Подобна идейна бленда води към поредица реторични въпроси. Дали политици и синдикалисти смятат авторитарното управление за проблем? Не само в училището, а изобщо.

Можем ли да смятаме, че професионалните обединения, сторени с цел отбрана на правата на служителите, в случая правят повече от това да огласяват вече известен на правителството проблем? И то докато до обливат със задушаваща доза панегирични слова, адресирани към овластените. И всичко това на фона на пълното нежелание за справяне с проблем, който заплашва системата на училищното образование в дългосрочен план?

В началото на 2018 - 2019 учебна година 116 от общо 1002-ма учители в община Хасково работят на временни договори. В ОУ „Васил Левски“ в града те са 18. Месец преди началото на следващата 2019-2020-а година за същото алармират и от област Кюстендил. В този случай процентни данни няма, но тук ясен става още един аспект на неприятната тенденция. След края на учебната година местата на временно заетите се обявяват като свободни, но практически те остават резервирани за онези учители, от които се очаква увеличена лоялност след няколкото летни месеца без заплата от училището.

Значим брой от работните учителски позиции, обявени за свободни, са прикрито заети, а входът на млади преподаватели се оказва блокиран. Подобни ситуации демотивират и най-целеустремените – корупцията е всепроникваща, а нищо от видимото не отговаря на понятието си.

Важно е да се отбележи и обстоятелството, че пред потърпевшите преподаватели тази практика се оправдава с нуждата от икономия на финанси – факт, която я прави двойно изгодна за нетолерантните към алтернативните идеи директори.

Наред с разправата с опозицията, те получават и шанс да разтоварят бюджета на школото от заплатни разходи – процедура, която се явява особено нужна на фона на факта, че често пъти мерките срещу обикновено младите инакомислещи се съчетават със задържане на предани учители в пенсионна възраст, които предполагат висок разход за прослужено време.

Такъв е случаят в Професионалната гимназия по селско стопанство в кв. Бузема в София, където директорката Иванка Станчева по традиция съхранява на работа учители, които би следвало да бъдат пенсионирани, ако бъдат спазвани изискванията на Кодекса на труд, в ущърб на по-млади, които получават договори само за времетраенето на учебните занимания. Последният случай, отнасящ се до цитираното училище, се случи буквално преди дни.

В края на ноември 2018 г. проблемът достига и до обмудсмана на Република България. В Хасково на пресконференция тя очаквано заема страната на репресираните учители. Разкрива няколко ключови обстоятелства: реакцията ѝ е следствие на жалби от учители, проблемът ще бъде адресиран правилно от ангажираните институции и решението му следва да бъде положително за преподавателите.

За целта общественият защитник поема обещанието лично да ръководи процеса. Данни за действия в тази посока извън проведеното изслушване и отворената приемна за жалбоподатели в южния български град няма. Това създава впечатление не толкова за реални намерения за ликвидиране на едно средство за насилие, а по-скоро за популистки ход, имащ за цел да затвърди образа на Манолова в народническото клише на бранител на слабите, което да ѝ послужи по-късно.

Заведените дела са рядкост

Заведените съдебни дела срещу некоректни работодатели, наказвали учители с временни трудови договори, са единици. Добър пример е решение №260 от 05.04.2018 г. на Районния съд в гр. Кюстендил: директорският произвол, осъществен от тогава управлявалата школото Миглена Чавдарова, е прекратен, а учителка, лишена от работното си място чрез неподновен временен договор, получава класа си обратно.

Подобна решителност българското учителство проявява твърде рядко и по изключение.

Мълчанието

Общо гледано, жертвите предпочитат да замълчат и да не разгласяват случилото се – страхът, че ако проговорят, никога не биха получили място в системата на образованието, е съществен възпиращ фактор. Моя позната, преподавател в училището по селско стопанаство в Бузема, ме спря на улицата преди около седмица. След като насочи вниманието ми към подобен случай, в който е лично потърпевша, настоя, че станалото трябва да бъде запаезно в тайна, за да не пострада повече. Именно поради това не разкривам самоличността ѝ.

Замълчаването допълнително затруднява справянето с проблема – пострадалите споделят анонимно. Правят го най-често в интернет форуми, където ползват прикритието на измислени имена. През август 2019 г. и заместник министърката Таня Михайлова определя практиката като „абсурд“, а в коментарите под статията множество потърпевши споделят опита си. Сред тях с реалното си име е само младата начална учителка Сета Аведисова. Анонимни форумни коментари очертават проблема под цял ред медийни материали, но жалбите към институциите са единици. Техни автори най-често са новопристигналите училите. Те, от една страна, не са дресирани в поведенческия код на верноподаничеството, а от друга тъкмо тяхната група са най-хлабаво свързани със системата и най-лесно биха могли да бъдат отказани, ако покажат повече от очакваната доза кураж.

Училището, освен на информираност, би следвало да обучава и на гражданска позиция. На инакомислието като закон. Всяка училищна територия може да бъде ефикасна в мисията си само тогава, когато в неговата празнина се срещнат различни обучителни проекти, предоставящи избор на учениците. Унификацията на мненията и прогонването на мислещите води до превръщане на българското школо не в място за осмисляне, а в терен на досадно преповтаряне, което отвращава всички, създавайки необразовани и апатични граждани, раздирани често пъти от фрустрации.