Експерти настояват за диференциран подход към проблемните учебни заведения

В над 200 български училища средният резултат на матурата по български език и литература през 2025 година е под Среден 3,00. Още по-тревожно е, че в 17 учебни заведения нито един зрелостник не е направил нищо на изпита, получавайки точно Слаб 2,00. Тази плашеща статистика бе оповестена от Института за пазарна икономика и предизвика остра полемика сред образователните експерти.

Данните показват, че проблемните училища са разпространени в цялата страна - намират се в 28 области и в 131 общини, което представлява половината от българските общини, пише Сега. Близо половината от тези училища демонстрират постоянство в неуспеха си, като имат лоши резултати във всяка една от последните три години.

Статистиката говори ясно

През 2025 година в 202 български училища с близо четири хиляди ученици средният успех е под Среден 3,00. Според анализаторите от ИПИ това не са само малки училища в отдалечени райони. В над 70 от слабите училища зрелостниците са 20 и повече, в над 10 училища са 50 и повече.

Най-сериозният проблем е в 17 училища с близо 100 ученици, където средният успех е точно Слаб 2,00. Това означава, че нито един зрелостник не е направил абсолютно нищо на матурата по български език и литература. Общо учениците със Слаб 2 на матурата са над 5000 души.

Различни гледни точки за причините

"Великолепен пример как от очевидна статистика могат да се прави словесна еквилибристика", коментира във фейсбук Иво Райнов, учител в профилираната езикова гимназия "Й. Екзарх" в Ловеч. Според него е ключово да се види социалният профил на слабите училища - сегрегирани, с ученици от неграмотни семейства или с ниска степен на формирани навици.

"Учителите не са некадърни, а безпомощни да се справят с хаоса, който създават израснали с усещането за безнаказаност ученици. Директорите не са слаби ръководители, а притиснати от постоянната мисъл за оцеляването на училищата", обяснява той.

Защита от стигматизиране

"Ако искаме качествен анализ, трябва да видим детайлно ситуацията във всяко училище. Повърхностно е да се хвърлят сухи данни, без да се отчитат особеностите на различните училища", казва Теодора Крумова от Центъра за междуетнически диалог "Амалипе".

Проучване сред 79 училища от мрежата на "Амалипе" показва обнадеждаваща тенденция - все повече ученици от тях се явяват на матури. От 1757 ученици в края на 12 клас, 1569 са се явили на матура по български език - нещо, което преди 10 години е било немислимо.

Примери за успешни практики

Професионалната гимназия по текстил и облекло в Сливен с 99 процента уязвими ученици демонстрира как с упорита работа могат да се постигнат резултати. През тази година 25 ученици са се явили на матура със среден успех 3,26. От тях седем имат тройки, осем - четворки, един има петица и един - отличен резултат.

"Залагаме на допълнително обучение по български език и на силна професионална подготовка с провеждане на всички практики в реална работна среда", обяснява директорката Даниела Караманова. На изпита по професионална подготовка средният резултат на училището е 5,38.

Позицията на министъра

"Имаме 900 училища с концентрация на деца от уязвимите групи. Ниските им резултати са функция на много фактори", коментира просветният министър Красимир Вълчев. Сред вътрешните причини той откроява високата степен на образователна сегрегация, голямото "избутване" на неграмотни ученици в по-горен клас и недостатъчната квалификация на учителите.

Базовият проблем според министъра е социално-културната среда на тези ученици - бедността, липсата на култура на учене и подкрепа у дома, ниското образователно ниво на родителите.

Необходими мерки

Министър Вълчев предлага системни решения - продължаване на механизма за обхват и задържане на ученици в училище, увеличаване на средствата за училища с концентрация на деца от уязвимите групи, както и повишаване на отговорността на директори и учители.

"Колкото по-дълго остане в системата един ученик, толкова по-големи шансове има да научи повече", подчертава той, като добавя важността на политиките по десегрегация, които водят някои общини.