Енергийната система е изправена пред зимни рискове

Българската електроенергийна система отчита безпрецедентен ръст на екологични мощности, но това все още не води до поевтиняване на борсовия ток, съобщи директорът на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор Димитър Зарчев. Към края на май 2026 година соларните активи в страната са достигнали 6 650 мегавата, което трикратно надхвърля капацитета на АЕЦ "Козлодуй". Успоредно с това в мрежата оперират 3 400 мегавата батерии за съхранение, но въпреки сериозния технологичен скок, пазарните цени в пиковите часове запазват високи нива.

Лидерство в Европа по съхранение на ток

Благодарение на засиления инвестиционен интерес и програмите по Плана за възстановяване и устойчивост, България се превърна в един от най-бързо развиващите се пазари за системи за съхранение на енергия. В сектора бяха вложени близо 2 милиарда евро – половината осигурени като безвъзмездна помощ, а останалите като частен капитал.

Настоящият капацитет на батериите у нас покрива 10% от денонощното потребление на страната през зимата и близо 20% през летния сезон. Това нарежда държавата на първо или второ място в Европа по съотношение на системи за съхранение спрямо общата консумация. Основната им функция е да "поглъщат" излишната соларна енергия в светлата част на деня, когато цените на борсата падат до нулеви или отрицателни стойности, и да я освобождават на пазара по време на вечерния пик.

Борсовите цени остават стабилно високи

Въпреки масовото навлизане на батериите, пазарът все още не регистрира усещано от потребителите поевтиняване на електроенергията в натоварените часове. Данните за първите четири месеца на годината показват средна борсова цена от 111,11 евро за мегаватчас. През април стойността е паднала до 90,99 евро, което представлява намаление от 12% спрямо предходния месец, но нивата остават сериозно предизвикателство за бизнеса.

Димитър Зарчев поясни, че системите за съхранение не трябва да се бъркат с конвенционалните генериращи мощности. По думите му: "Батериите са пазарен актив, а не производствени мощности като конвенционалните и ВЕИ технологии. Но имат положителна роля, защото балансират системата. Имаме ги на разположение като активи, когато трябва да балансираме системата при големи отклонения в активната мощност." Директорът на ЦДУ допълни, че диспечерите са стабилизирали мрежата и са преодолели първоначалните "конвулсии" и резки промени в напрежението при включването на големите акумулаторни паркове.

Критична нужда от въглищни и ядрени централи

Независимо че в определени летни дни токът от слънце осигурява до 59% от общото производство в страната, енергийната сигурност на България за предстоящата зима остава уязвима. Причината е окончателното спиране на въглищната централа "AES Гълъбово", което лиши енергийната система от 600 мегавата сигурна базова мощност. От Националната енергийна камара вече предупредиха, че липсата на алтернативни системни услуги поставя под реальный риск устойчивостта на снабдяването.

Проблемите се задълбочават и от съдебните битки около държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Върховният административен съд отмени екологичната дерогация за централата, но въпреки това тя продължава да работи на пълни обороти, тъй като незабавното ѝ спиране би довело до тежък дефицит и реален режим на тока.

Енергийните експерти напомнят за миналогодишния срив в Испания, където мрежата угасна заради опасно съотношение от 80% фотоволтаици и едва 20% конвенционални централи. За гарантиране на сигурността в българската синхронна зона са нужни минимум 4 големи конвенционални блока (ядрени, въглищни или газови), тъй като соларите и батериите нямат физическата способност да реагират автоматично при внезапни аварии в електропреносната мрежа.