Нови изследвания поставят под въпрос разбирането ни за края на живота

Досега схващането за жизнения цикъл изглеждаше относително опростено: раждаме се, живеем и умираме. Нови научни изследвания обаче разкриват, че на клетъчно ниво нещата са значително по-сложни и смъртта може да не е окончателният край, а по-скоро начало на нова трансформация.

Нарастващият брой изследвания върху нов клас многоклетъчни организми, създадени с помощта на изкуствен интелект, привлича сериозно внимание в научните среди. Тези организми, известни като "ксеноботи", демонстрират изненадваща автономност и адаптивност.

През септември 2024 година д-р Питър Нобъл, микробиолог от Университета на Алабама в Бирмингам, заедно с д-р Алекс Пожитков, изследовател в областта на биоинформатиката в центъра за борба с рака "Сити ъф Хоуп", представиха подробни данни за тези изследвания в платформата The Conversation.

Какво представляват ксеноботите?

Ксеноботите са клетки, които изпълняват напълно различни функции от първоначалното си биологично предназначение. Например, те използват власинкови реснички за придвижване, вместо за традиционното пренасяне на слуз. Учените твърдят, че тези клетъчни структури формират своеобразно "трето състояние" на живота, при което клетките имат способността да се реорганизират след смъртта на организма и да създадат нещо съвсем ново.

"Взети заедно, тези открития оспорват идеята, че клетките и организмите могат да еволюират само по предварително определени начини", пишат изследователите в своята публикация в The Conversation.

Те допълват още: "Третото състояние предполага, че смъртта (на организма) може да играе значителна роля за това как животът се трансформира с течение на времето".

Възможности за медицината

Импликациите от откриването на тези клетъчни роботи или биоботи са значителни. Представете си лекарства, създадени от собствените ви тъкани, които елиминират риска от нежелан имунен отговор. Но откритието отваря и дълбоки философски въпроси за същността на клетките.

Еволюционният биолог и лекар Уилям Милър, съавтор на книгата "The Sentient Cell" (2023 година), е убеден, че ксеноботите са поредното доказателство за подценените когнитивни способности на клетките, изграждащи нашите тела.

"Организмът като цяло вече не реагира както преди, но подгрупи от клетки са активни, вземат решения и решават проблеми", обяснява Милър. "Така че това фундаментално пренастройва начина, по който виждаме живата рамка... фундаменталната единица на биологичното действие е съзнателната клетка".

Научни противоречия

Не всички изследователи са убедени в това ново биологично разбиране. Писмо от 2024 година, публикувано в списание EMBO Reports, описва теорията за трансграничното сътрудничество като "просто интелектуално упражнение без емпирични доказателства".

Д-р Линкълн Тайз, растителен биолог от Калифорнийския университет в Санта Круз и съавтор на писмото, посочва: "От може би 75 или повече години е известно, че клетките могат да бъдат подтикнати да се развиват необичайно, когато се извадят от контекста и се култивират in vitro. Това не е нещо ново".

Той поставя риторичния въпрос: "Когато тревопасно насекомо отделя хормони в листата на растенията, което кара листата да образуват гали (необичайни израстъци), които служат като жилища за насекомото, това 'трето състояние' на живота ли е?"

Д-р Майкъл Левин, специалист по биология на развитието и синтетична биология от университета "Тъфтс", чиято лаборатория е конструирала ксеноботи, отбелязва, че човешките същества трудно разпознават интелигентността, когато тя е "изключително малка или изключително голяма".

Бъдещи перспективи

Независимо от научните разногласия, и двете страни в дебата признават огромния потенциал на изследванията върху клетките. Д-р Тайз сравнява потенциалната употреба на антроботите (създадени от човешки клетки) в медицината с възможността хората да контролират развитието на стволовите клетки за постигане на специфични клетъчни функции.

Милър добавя: "Работата на Левин е добър пример за опит да се разбере как да си партнираме с клетките, за да създадем живи форми, които да помагат на хората. Ние се учим да правим това, което правят клетките, и ще си партнираме с тях, ако сме умни".

Независимо дали са съзнателни или не, клетките несъмнено ще играят съществена роля в бъдещето на медицината и човешкото здраве.