Технологията обещава нови терапии и устойчиви на вируси тъкани за трансплантация

Британски учени стартираха най-амбициозния проект в историята на генетиката - създаването на изцяло изкуствен човешки геном от нулата. Wellcome Trust, най-голямата медицинска благотворителна организация в света, отпусна 10 милиона британски лири за петгодишния проект, наречен SynHG (Synthetic Human Genome).

Проектът се ръководи от професор Джейсън Чин от Оксфордския университет в сътрудничество с изследователски екипи от Кеймбридж, Кент, Манчестър и Империъл Колидж Лондон. "Способността да синтезираме големи геноми, включително геноми за човешки клетки, може да трансформира разбирането ни за биологията на генома и да промени радикално хоризонтите на биотехнологиите и медицината", заяви професор Чин.

Първата цел - създаване на синтетичен хромозом

В продължение на следващите пет години изследователският екип ще работи над създаването на основните инструменти, технологии и методи, които ще позволят на учените да създават геноми от нулата. Първата стъпка ще бъде създаването на напълно функционална синтетична човешка хромозома - приблизително 2% от общата човешка ДНК.

Това представлява огромно предизвикателство в сравнение с досегашните постижения в областта. Екипът на професор Чин наскоро синтезира пълния геном на бактерията E. coli, но човешкият геном е приблизително 700 пъти по-голям и съдържа над 3 милиарда базови двойки.

Медицинските перспективи

Според експертите, технологията има потенциал да революционизира лечението на множество заболявания. Синтетичните геноми биха могли да позволят създаването на нови терапии като клетъчна терапия и трансплантация на тъкани, устойчиви на вируси.

"Много заболявания възникват, когато определени гени се объркат, затова изследванията биха могли да доведат до по-добри лечения", обяснява професор Матю Хърлс, директор на Института Wellcome Sanger. "Изграждането на ДНК от нулата ни позволява да тестваме как наистина работи ДНК и да проверяваме нови теории".

Етични съображения и ограничения

Проектът включва и паралелно изследване на етичните въпроси, ръководено от д-р Джой Жанг от Университета в Кент. Всички експерименти ще се извършват само в лабораторни условия без създаване на живи организми.

Въпреки това някои учени изразяват загриженост относно потенциалните рискове. "Технологията ще даде на изследователите безпрецедентен контрол върху човешките живи системи", предупреждава професор Бил Ърншоу от Единбургския университет.

Макар създаването на пълен синтетичен човешки геном да се очаква да отнеме десетилетия, първоначалните резултати от проекта може да дадат нови отговори на фундаментални въпроси за живота и да отворят нови хоризонти в медицината и биотехнологиите.