Изследването развенчава митовете, че състоянието е психологическо или се дължи на мързел

Изследователи от Университета на Единбург направиха революционно откритие, което може да промени разбирането ни за синдрома на хроничната умора. Учените открили осем области в генетичния код, които са различни при хора с миалгичен енцефаломиелит/синдром на хроничната умора в сравнение със здрави доброволци.

"Това е първото убедително доказателство, че гените допринасят за вероятността човек да развие заболяването", заявиха изследователите в официално изявление. Откритието може да помогне да се разсее погрешната представа, че това изтощително състояние е психологическо или се дължи на мързел.

Мащабно изследване с над 275 хиляди участници

В рамките на проекта DecodeME учените анализираха ДНК проби от 15 579 души, които съобщиха в анкета, че страдат от хронична умора, и 259 909 души без подобни оплаквания. Всички изследвани лица са от европейски произход, според Reuters.

Генетичните варианти, които са по-чести при хората със синдром на хроничната умора, са свързани с имунната и нервната система. Най-малко две от генетичните области се отнасят до начина, по който организмът реагира на инфекции, което съответства на съобщенията, че симптомите често започват след инфекциозно заболяване.

Състояние, засягащо милиони хора

Ключовите характеристики на синдрома включват влошаване на умората, болка и замъгляване на съзнанието дори след незначителна физическа или умствена активност. Много малко е известно за причините за състоянието и за него няма диагностичен тест или лечение.

Смята се, че синдромът на хроничната умора засяга около 67 милиона души по света. Изследването DecodeME все още не е преминало научна рецензия, но вече предизвиква голям интерес в медицинската общност.

Надежди за бъдещето

"Тези резултати не означават, че веднага ще бъде разработен тест или лечение, но ще доведат до по-добро разбиране на състоянието", обясни Анди Девро-Кук от изследователския екип на Университета на Единбург.

Откритията могат да предизвикат революция в областта на изследванията на синдрома на хроничната умора и да отворят нови пътища за разработване на ефективни методи за диагностика и лечение.

Учени, които не са участвали в изследването, отбелязват, че използването на доброволци, които сами са съобщили за синдром на хроничната умора, вместо ограничаването само до лица с медицинска диагноза, донякъде отслабва заключенията. Те призовават за по-мащабни изследвания за потвърждаване на резултатите.