Канадски изследователи откриха златната среда за почивка на мозъка

Между 7 и 8 часа сън на нощ е оптималното количество за минимизиране на риска от деменция в по-късна възраст, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на мащабно изследване на екип от Йоркския университет в Канада. Учените, ръководени от Акинкунле Ойе Сомефун, са провели статистически анализ на данни от 69 дългосрочни кохортни проучвания, обхващащи почти 4,5 милиона души над 35-годишна възраст. Научният труд, публикуван в престижното списание PLOS One, търси преките връзки между деменцията и три ключови фактора от начина на живот: физическа активност, заседялост и продължителност на съня.

Опасните крайности на съня

Резултатите от мащабния анализ показват категорично, че всяко отклонение от "златната среда" вреди на мозъчната функция. Спането по-малко от 7 часа на нощ е свързано с 18-процентно увеличение на риска от деменция. Изненадващо за мнозина обаче, прекалено дългото залежаване в леглото е още по-пагубно – спането повече от 8 часа корелира с цели 28-процентно увеличение на риска.

"Редовната физическа активност, по-малкото заседяване и подходящият нощен сън (7 до 8 часа) може да са свързани с намален риск от деменция и са потенциално променими фактори за превенция или забавяне на деменцията", пишат изследователите в своя доклад.

Те посочват, че балансираният сън е критичен за поддържане на активния кръвоток в мозъка, изчистването на отпадъците от невроните и защитата на свързани с мозъка органи като сърцето.

Заседяването убива бавно

Освен съня, канадското изследване обръща сериозно внимание и на липсата на движение. Установено е, че продължителното седене над 8 часа дневно увеличава опасността от развитие на болестта с 27%. Липсата на физическа активност под 150 минути седмично също е свързана със значително повишен риск, докато редовното спортуване може да намали вероятността от деменция с около една четвърт.

"Взети заедно, здравословният профил на поведение при движение може да насърчи съдови, невротрофични и противовъзпалителни ефекти, които колективно подкрепят здравето на мозъка и могат да забавят появата или прогресирането на деменцията", допълват учените от Йоркския университет.

Връзката между съня и болестта на Алцхаймер

Изследователите подчертават, че техният преглед регистрира асоциации, а не доказва директна причинно-следствена връзка. Изясняването на разликата между причини и следствия остава сложно предизвикателство за науката. Съществуват проучвания, които предполагат например, че прекалено дългият сън всъщност е ранен симптом, че болестта на Алцхаймер вече е започнала, а не е просто неин първоначален двигател.

Всички прегледани проучвания са наблюдавали участниците от начална точка без когнитивни увреждания и след това са оценявали честотата на заболяването с течение на времето. Въпреки това експертите признават и някои ограничения – само 3 от 69-те изследвания са разглеждали конкретно навиците за заседяване.

"Необходими са бъдещи проучвания с хора на средна възраст и по-дългосрочно проследяване, включително промени в поведението при движение с течение на времето, за да се разбере по-добре връзката между физическата активност, заседялото поведение и съня за риска от деменция", заключават канадските учени.