Кошмарите вдигат четири пъти риска от деменция при 60-годишните
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Учените откриха ранен предупредителен знак за опасни промени в мозъка
Хората на възраст между 60 и 69 години, които често сънуват кошмари, са изложени на близо четири пъти по-висок риск от развитие на деменция. Това показва мащабно международно проучване, ръководено от Центъра за здравословно стареене на мозъка (CHeBA) към австралийския Университет на Нов Южен Уелс, цитирано от агенция Синхуа.
Изследователите са анализирали медицински данни от над 10 000 души на възраст от 60 до 89 години, живеещи в Азия, Европа и Южна Америка, за да установят как нарушенията на съня корелират с тежките невродегенеративни заболявания.
Мъжете са по-уязвими към болестта на Алцхаймер
Резултатите, публикувани в специализираното списание "Psychiatry and Clinical Neurosciences", разкриват тревожна тенденция специално при силния пол. Според данните, седмичните кошмари при мъжете са свързани с над трикратно повишен риск от отключване на болестта на Алцхаймер в сравнение с тези, които спят спокойно.
„Установихме най-силна връзка при хора на възраст около 60 години, така че тревожните сънища могат да бъдат ранен индикатор за риск от деменция“, обясни Дарън Липницки, научен сътрудник в CHeBA и водещ автор на изследването.
Ранен сигнал за промени в организма
Специалистите уточняват, че сънищата сами по себе си не причиняват заболяването, а по-скоро играят ролята на аларма за вече започнали патологични процеси.
„Важно е да се подчертае, че не всеки, който изпитва тревожни сънища, ще развие деменция“, успокои Дарън Липницки. Той допълни, че кошмарите вероятно са просто ранен предупредителен знак за скрити дегенеративни промени.
Разглеждат се няколко възможни научни обяснения за тази връзка, включително ранни структурни изменения в мозъка или цялостни промени в организма, които са пряко свързани с риска от загуба на паметта и когнитивните функции.
Комплексен анализ на факторите
За да гарантират точността на резултатите, учените са отчели изключително широк спектър от допълнителни фактори. В анализа са включени данни за цялостни проблеми със съня, прием на специфични медикаменти, общо физическо и психическо здраве, базови когнитивни способности и генетична предразположеност на пациентите.
