Браншът настоява за приоритетно отношение от държавата, прехвърляйки растящите разходи върху клиентите

Представители на туристическия и ресторантьорския сектор защитиха поскъпването на услугите у нас с драстично увеличените оперативни разходи и липсата на държавна подкрепа. Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) инфлацията при хотелите и ресторантите достига 9,2% на годишна база, значително изпреварвайки средната за страната, която е 5,1%.

Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов и хотелиерът Стоил Далевски заявиха в ефира на Bulgaria ON AIR, че секторът е несправедливо обвиняван за високите цени, докато реално оперира на ръба на рентабилността. Двамата изразиха и подкрепата си за Ирена Георгиева като подходящ избор за служебен министър на туризма.

Парадоксът на ниските маржове

Въпреки високите крайни цени за потребителите, представителите на бизнеса твърдят, че не генерират свръхпечалби.

"Никой не помисли за нас. Най-лошото е, че върви кампания, в която се казва, че сме увеличили цените", коментира Стоил Далевски. Той посочи, че след приспадане на всички разходи, реалната печалба за един хотелиер остава в рамките на 3% до 5%.

От икономическа гледна точка обаче, поддържането на бизнес модел с толкова ниска възвръщаемост, при който цените за крайния потребител растат двойно по-бързо от общата инфлация, показва сериозни структурни проблеми. Настояването държавата да подпомага индустрия с ниска добавена стойност създава въпроси за ефективността на пазара и разпределението на ресурсите.

Цената на растящите разходи

Ричард Алибегов посочи, че поскъпването е неизбежно следствие от външни икономически фактори. Той изброява 30% ръст в цената на електроенергията за бизнеса, 40% по-високи наеми, както и нарастващите лихви и увеличението на минималната работна заплата.

"Тези хора, които работят при нас, искат и те по-високи заплати. Ток, заплати, наеми – това са основните разходи в търговските обекти. В хотелиерството и в ресторантьорството работят най-много хора. За всичко са нужни ръчички", заяви Алибегов.

"Най-големият проблем на туризма в България е, че държавата не гледа на него като приоритет", допълни председателят на асоциацията, отбелязвайки, че институциите не обръщат достатъчно внимание на сектора.

В този прочит обаче липсва контекстът за дългогодишната държавна подкрепа, която браншът получаваше. Години наред ресторантьорският и хотелиерският бизнес се ползваха от преференциална ставка на ДДС от 9%, както и от милиони левове директни компенсации за тока и запазване на заетостта, които бяха поети от националния бюджет.