Увеличенията на данъци и такси обезсмислят обещанията за "безболезнено" влизане в еврозоната

Националната информационна кампания за еврото е в разгара си. Милиони се наливат в уверения, че приемането на единната валута няма да доведе до спекулативно покачване на цените. Министри и експерти обясняват надълго и нашироко за хърватския опит, за механизмите за контрол и за задължителното двойно изписване на цени.

Посланието е ясно: "Бъдете спокойни, държавата бди, инфлация няма да има".

В същото време обаче, докато погледът на обществото е насочен към митичното "закръгляне" на цените в евроцентове, се случва друг, далеч по-драстичен и абсолютно сигурен ценови шок. Той не идва от Брюксел или Франкфурт, а директно от местните общински администрации и от самата държава.

"Гарантирано от държавата" увеличение

Парадоксът е огромен. Властите, които обещават да ни предпазят от 5% или 10% спекулативно увеличение, са същите, които съвсем съзнателно и административно налагат 30%, 100% или дори 200% скок на услуги, за които всеки гражданин е длъжен да плати.

Това не е спекулация. Това е държавна политика.

Най-яркият пример идва от общини като Русе, където местната администрация предложи стряскащи увеличения на местните данъци и такси. Както стана ясно от коментара на директора на "Местни данъци" Начко Наков, предложението включва:

• 200% увеличение на данъка за автомобили с мощност до 55 кВт (от 21 лв. на 63 лв.).

• 100% увеличение на данъка за автомобили до 75 кВт (от 60 лв. на 120 лв.).

• 30% увеличение на данъка върху недвижимите имоти (от 3 на 3,9 промила).

Двойният стандарт на инфлацията

Аргументите за тези увеличения са познати: "данъчните оценки не са променяни от 17 години" или "разходите са се увеличили многократно". Това е безспорен факт. Но той разкрива и огромно лицемерие.

Когато един търговец вдигне цената на хляба с 20 стотинки заради еврото, той е спекулант и нарушител, който ще бъде сочен с пръст и заплашван с проверки. Когато обаче една община вдигне данъка на най-масовите автомобили с 200%, това се нарича "актуализация", "социална справедливост" или "непопулярна, но необходима мярка".

За крайния потребител – гражданина – резултатът е един и същ: той има по-малко пари в джоба си.

Отклоняване на вниманието

Управляващите удобно използват дебата "за" и "против" еврото като димна завеса, която да прикрие далеч по-неприятни и непопулярни вътрешни решения. Страхът от еврото е ирационален и лесен за експлоатация, докато увеличението на местния данък е конкретен, административен акт, за който някой трябва да понесе ясна политическа отговорност.

По-лесно е да се говори за "евро-спекулантите", отколкото да се обясни защо общините са финансово притиснати от държавата и принудени да бъркат директно в джоба на гражданите.

Докато чакаме да видим дали кафето ще поскъпне с 10 стотинки след влизането ни в еврозоната, данъкът за апартамента ни вече е скочил с 30 лева, а този за колата – със 100 лева. Инфлацията, от която толкова ни пазят, вече се случва. И тя не идва с еврото, а с подписа на местната власт.