Цели семейства емигрират завинаги

Над половината от доходите на ромските семейства в България се формират от гурбет или емиграция, като съвременната тенденция е цели фамилии да се изселват трайно в чужбина. Това показва мащабно тригодишно проучване на Българската академия на науките (БАН), представено от ръководителя на изследването проф. Надежда Илиева в интервю за вестник "24 часа". Експертите са картографирали точно 210 сегрегирани квартала в 149 града у нас, разкривайки драстични демографски и социални трансформации в малцинствените групи.

Трите вълни на емиграция

Според данните на БАН ромската емиграция се развива в три отчетливи етапа, които променят изцяло облика на общността:

• Първа вълна (до 2000 г.): Ромите са най-слабо мобилната група у нас, като едва 1,5% отчитат работа зад граница.

• Втора вълна (до 2007 г.): Приемането на България в Европейския съюз удвоява миграцията до 3%.

• Трета вълна (след 2012 г.): Отприщва се масово изселване. Близо 47% от ромите декларират престой в чужбина, като процесът изпреварва миграционните пикове при останалите етноси.

"Ако завръщането от емиграция днес е характерно за етническите българи, при ромите е обратното. Тяхната миграция е много по-засилена в последните години. А тенденцията е все повече да остават да живеят в чужбина, вече цели семейства", категорична е проф. Илиева.

Феноменът "икономика на отсъствието"

Масовото заминаване генерира нов социален модел, който изследователите наричат "икономика на отсъствието". Според проф. Илиева около 40 - 45% от обитателите на ромските махали физически липсват от тях. Работещите в чужбина изцяло издържат останалите у дома роднини, което води до трайна загуба на трудови навици сред получателите на средства в България.

Профилът на заминаващите също се променя. По-образованите и предприемчиви роми се установяват успешно в държави като Германия, Италия, Испания и Полша, докато в българските махали остават предимно възрастни хора или младежи без образование, които не могат да се реализират на пазара на труда.

Гетата на юг растат, на север купуват български имоти

Проучването регистрира сериозен контраст в развитието на сегрегираните зони у нас. В Южна България ромските квартали се разрастват бурно. Пример за това е квартал "Лозница" в Асеновград, който е удвоил размерите си за последните 20 години заради приток на хора от по-малки селища към индустриалните зони.

В Северна България тенденцията е коренно различна. Поради обезлюдяването на цели региони откъм етнически българи, завърналите се с пари от чужбина роми масово изкупуват техните къщи и апартаменти извън рамките на традиционните гета. Въпреки това, социалните мрежи остават силни и семействата обикновено запазват поне един имот в старата махала.

За овладяване на сегрегацията местните власти настояват за спешна национална стратегия. Близо 60% от ромските деца все още учат в изцяло изолирани училища, което прави социалната интеграция на практика невъзможна.