Момичето е открило спасение в рисуването през годините на пълна изолация от света

Осем години след като България бе разтърсена от жестоко убийство и разкрития за държани в плен деца, една от жертвите разказа своята история, съобщават от телевизия NOVA. Трите момичета прекараха целия си живот под ключ в столичния квартал "Люлин", преди дядо им да плати с живота си за тяхното спасение.

През 2018 година възрастен мъж разкри пред телевизионен екип, че собствените му внучки – тогава на 13, 14 и 18 години, са държани като заложници в пълна мизерия от раждането си. След излъчването на материала той бе убит от дъщеря си и зет си. Днес родителите излежават присъди от съответно 18 и 15 години затвор, а децата опитват да изградят живота си наново.

Първи сблъсък с реалността

Богомила, която е средната от трите сестри, споделя за шока от излизането в реалния свят. През годините на изолация момичетата не са посещавали детска градина или училище, нито са имали контакт с външни лица.

"Като малка много обичах да рисувам. Спомням си, че когато е имало по-напрегнати ситуации, съм си взимала молив и съм рисувала. Това ме успокояваше. Рисуването беше моето спасение", спомня си тя пред камерата на телевизията.

След извеждането им от семейното жилище, трите сестри са настанени в Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания. Причината за това решение е липсата на друга институция, която да ги приеме заедно. "Ние искахме да сме заедно, за да се подкрепим. Всичко, което преживявахме тогава, беше по-лесно, защото бяхме заедно", допълва Богомила.

Абсурдите на образователната система

Лишена от нормално детство, Богомила прекрачва училищния праг за първи път на 13-годишна възраст, влизайки директно в първи клас. Тъй като вече е усвоила четенето и писането благодарение на налични в дома енциклопедии, тя преминава на самостоятелни консултации. На 15 години се оказва редовна ученичка в четвърти клас сред 10-годишни деца.

Системата обаче ѝ поднася ново изпитание – преместена е в училище за глухи деца, за да може да остане заедно с по-голямата си сестра. "Началото ми беше малко странно, защото щях да съм с глухи – тоест пак няма да има с кого да си говоря. Много често се случваше да съм сама в класа", разказва момичето.

Пътят към компютърния дизайн

Въпреки съветите на преподавателите да остане в специализираното заведение заради по-ниските критерии, Богомила избира по-трудния път. С помощта на възпитателка и допълнителни уроци, тя успява да влезе в паралелка с фотография.

Днес тя е в 11-ти клас на самостоятелна форма на обучение, работи в магазин за арт материали и съжителства с по-голямата си сестра. Двете не спират да посещават най-малката сестра, която е с тежко увреждане и живее в друга институция.

"На първо място човек трябва сам да си помогне. Сам трябва да осъзнаеш, че трябва да продължиш напред и да си следваш целите", категорична е Богомила. Мечтата ѝ е да работи в сферата на анимацията и компютърния дизайн, както и да създаде собствена арт среда, в която да вдъхновява младежи с тежки съдби.