Производителите са притиснати от енергийните разходи

Хлябът в северната ни съседка е поскъпнал с над осем процента през последната година, но парадоксално страната запазва позицията си на държавата с най-евтин хляб в Европейския съюз. Това показва анализ на икономическата ситуация в сектора към 26 януари 2026 г., базиран на данни от местни и европейски източници.

Основната причина за скока в цените е драстичното увеличение на производствените разходи, което поставя местните пекари в невъзможност да задържат старите стойности.

Натискът върху бизнеса

Според репортаж на румънската телевизия Digi24, комбинацията от по-скъпи суровини, увеличени разходи за горива и енергия, както и натискът за осигуряване на заплати, създава перфектна буря за бизнеса.

"Изправени сме пред увеличение на цените на суровините. Увеличението на горивата също е много голям проблем в този момент. Не можем и без служители, но трябва да ги осигуряваме, да плащаме данъците им на държавата", заяви Йон Фуджару, собственик на пекарна в Търгу Жиу, цитиран от Digi24.

Икономическата реалност показва, че себестойността на продукцията се е удвоила за някои производители. Ако преди време една пекарна е успявала да произведе хляб за около 1.50 леи (около 0.60 лв.), сега разходите достигат до 2.50 леи в зависимост от енергоемкостта на производството.

Колко плащат съседите?

Проверка на БТА на пазара в Букурещ показва конкретните измерения на поскъпването за крайния потребител:

• Обикновен бял хляб: между 1 и 3 леи (0.40 – 1.20 лв.)

• Нарязан хляб: между 3 и 6 леи (1.20 – 2.40 лв.)

• Специални видове (семена/квас): над 10 леи (4 лв.)

• Безглутенов хляб: между 15 и 25 леи (6 – 10 лв.)

Парадоксът на бедността

Въпреки поскъпването, данните на Евростат потвърждават, че румънският хляб остава най-евтиният в общността. Това лидерство обаче върви ръка за ръка с друг показател – Румъния е и най-големият консуматор на хляб в ЕС със средно 78 килограма на човек годишно.

Икономистите често разглеждат високата консумация на тестени изделия не просто като културна особеност, а като индикатор за стандарта на живот – домакинствата с по-ниски доходи компенсират липсата на по-скъпи храни в потребителската си кошница именно чрез увеличена консумация на хляб.