Реките в Свалбард пренасят парникови газове с геоложки произход

Топящите се ледници на архипелага Свалбард в Арктика освобождават древен метан, който е бил затворен в скалите под тях в продължение на милиони години, съобщават от БГНЕС. Откритието разкрива непознат досега естествен механизъм за въздействие върху климата, който се очаква да придобива все по-голямо значение с продължаващото свиване на ледената покривка.

Макар откритите количества метан да са малки на фона на емисиите от човешката дейност, резултатите показват, че топенето на леда отключва пренебрегвани до този момент източници на древен въглерод. Изследването е ръководено от Габриеле Клебер от Полярния изследователски център iC3 в норвежкия град Тромсьо и е публикувано в престижното научно списание Nature Communications.

Мащабно проучване на ледниковите води

Учените са анализирали 148 водни проби, взети от 19 различни реки, които се оттичат от долинни ледници в централната част на Свалбард. Парниковият газ е открит във всяка една от изследваните реки, което прави проучването най-мащабното по рода си за ледниковите води в този полярен район.

Анализът показва, че всички водни потоци съдържат повече метан от обичайното при нормален контакт на водата с атмосферата. В най-екстремните взети проби концентрацията е достигала внушителните 425 пъти над нормалното атмосферно ниво.

По оценки на изследователския екип, ледниците на Свалбард, които завършват на сушата, могат да пренасят между 182 и 368 тона метан годишно към реките. Към тези стойности се добавя и газът, който се освобождава от извори на подпочвени води, възникващи вследствие на отстъпването на ледената маса.

Геоложки, а не биологичен произход

За разлика от райони като Гренландия, където метанът под ледниците се произвежда от живи микроорганизми, откритият на Свалбард газ има коренно различен източник.

Голяма част от архипелага е покрита с древни шисти, които са изключително богати на органичен въглерод. В продължение на милиони години топлината и огромното налягане са превърнали част от този въглерод в метан и други свързани газове като етан и пропан. Екипът е изследвал внимателно въглеродния състав на пробите и категорично е потвърдил, че значителна част от метана има древен геоложки произход, а не е резултат от съвременна микробна активност.

Механизъмът на освобождаване е пряко свързан с топенето. Водата от топящата се повърхност прониква надолу през пукнатини в леда. Достигайки дъното на ледника, тя се движи през скалите, поема затворения в тях метан и го пренася към реките, откъдето той попада в атмосферата.

Условия за освобождаване на газа

Най-високите концентрации на метан са регистрирани под ледници, разположени директно върху богатите на шисти скали. Геологията обаче се оказва само един от необходимите фактори.

Изследователите са използвали специализиран георадар, за да надникнат във вътрешността на ледниците. Данните показват, че контактът зависи силно от състоянието на ледената основа. При ледници с влажно и размразено дъно, водата много по-лесно взаимодейства със скалите отдолу. Обратно, при ледниците, които са здраво замръзнали към основата си, този контакт е силно ограничен.

Подобни процеси най-вероятно протичат и в други части на планетата, където ледниците лежат върху богати на въглерод седименти, включително в Хималаите и Антарктида. Бъдещите емисии обаче остават трудни за прогнозиране. С изтъняването на ледниците е възможно тяхната основа да се охлади и да замръзне към скалите, което би намалило потока на вода и съответно – освобождаването на древен метан в атмосферата.