Евродиректива принуждава домакинствата да закупят дистанционни топломери до края на годината

До края на 2026 година десетки хиляди български домакинства ще трябва да бръкнат дълбоко в джобовете си, за да подменят своите топломери и водомери за топла вода с нови устройства за дистанционно отчитане. Разходите за тази масова подмяна, продиктувана от европейското и националното законодателство, остават изцяло за сметка на крайните потребители, съобщи БНТ.

Докато институциите и дружествата рекламират промяната като стъпка към по-голямо удобство и край на изравнителните сметки, икономическата реалност показва сериозен финансов удар върху абонатите. Те са задължени сами да финансират модернизацията на измервателната инфраструктура, която обслужва монополните доставчици на топлинна енергия.

Скритият данък върху домакинствата

Европейската директива изисква до 1 януари 2027 година всички уреди за дялово разпределение да предават данните от разстояние. Това означава, че дори настоящите топломери и водомери да функционират изправно, те трябва да бъдат бракувани и заменени, ако не разполагат с радиомодул. Парадоксално, за студената вода подобно изискване към момента не съществува.

По закон на всеки десет години водомерите подлежат на задължителна смяна или метрологична проверка. За студените измервателни уреди потребителите разполагат с 90 дни след получаване на уведомително писмо, докато при топлите срокът за реакция е драстично по-кратък – едва 30 дни. Тази стеснена времева рамка поставя гражданите под допълнителен натиск бързо да осигурят необходимите средства.

Монополна печалба за топлинните счетоводители

Задължителната подмяна до края на годината създава огромен, гарантиран от държавата пазар за фирмите за дялово разпределение и производителите на измервателна техника. Столичната "Топлофикация" вече обяви, че ще предлага топломери под наем, както и възможност за закупуване на уреди на разсрочено плащане.

Вместо дружествата да инвестират в собствената си мрежа, те прехвърлят капиталовите разходи изцяло върху клиентите. Предлаганите опции за "наем" и "лизинг" не облекчават ситуацията, а допълнително превръщат еднократния разход в постоянен месечен абонамент, който натоварва дългосрочно семейните бюджети. Ситуацията ясно подчертава структурния дисбаланс в енергийния сектор – корпоративните субекти прибират монополната рента и спестяват от заплати на инкасатори, а обикновеният гражданин плаща солената сметка за "прозрачността" на европейските регулации.