Театърът като духовен храм: Бина Харалампиева за връзката между сцената и вярата
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Директорът на МГТ "Зад канала" сравнява ролята на театъра с тази на Църквата като места, които хранят човешката душа
В навечерието на Великденските празници, когато мнозина търсят духовно укрепване в храмовете, известният театрален режисьор и директор на Малък градски театър "Зад канала" Бина Харалампиева напомня, че изкуството също може да бъде убежище за човешката душа. В ефира на предаването "Тази сутрин" по bTV, тя сподели своите размисли за връзката между театъра и вярата.
"Душата е нещо, за което театърът се грижи равностойно с Църквата" – това е позиция, която Харалампиева отстоява вече години наред. Преди седем години тя за първи път изказа тази мисъл в телевизионно студио, а днес продължава да развива идеята за духовната роля на изкуството.
Особената религиозност на българите
"Ние не сме много религиозен народ – аз не знам дали това е хубаво, или лошо, но мисля, че е естествено от това, което имаме като биография. Едновременно с това нашата религиозност като че ли е по-особена - ние наричаме религиозна добротата, наричаме религиозни хората, които могат да услужат на другия", сподели Харалампиева в предаването.
Режисьорът предлага нов поглед към духовните авторитети в обществото ни, отвъд традиционните религиозни фигури. Според нея, съвременните писатели и интелектуалци биха могли да играят ролята на морални водачи.
Нови духовни водачи
"Дали не бива да изтикаме в групата от хора, които са отпред, онези, които са различните, онези – мъдреците, тези, които ми се иска в неделя да правят проповеди, писателите… Аз вчера слушах Теодора Димова, беше ми толкова драго да я чуя, помислих си тогава, че има поне 6-7 такива имена, които бихме могли да сложим пред себе си – както навремето са ходили при Вазов, така и ние да ходим сега", предложи Харалампиева.
С наближаването на Великден, размислите на Бина Харалампиева идват като напомняне, че храната за душата може да бъде открита не само в традиционните религиозни пространства, но и в театралните зали, където изкуството продължава да вдъхновява и духовно да обогатява.
