На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който съживява Третата българска държава в бленуваните й граници - Мизия, Тракия и Македония.

Националният идеал набързо е разбит заради тайни договори на Великите сили преди Освободителната руско-турска война, но продължава да живее в сърцата на милиони българи, пише Виктория Димова в Woman.bg​ .

Днес мнозина ще говорят за миналото, за поробителите и освободителите, за саможертвата на опълченците, за трагичната съдба на народа, останал излъган, защото не е знаел, че битката за свободата не свършва с последния артилерийски залп, а именно тогава започва.

Днес ще има похвални слова и исторически възстановки. Вероятно ще има и прочит на актуалните зависимости, в които държавата е оплетена, както и на големите скандали, които хабят обществената енергия и ни насочват в блатото на деструктивното. Но за да бъдем по-свободни като общество, трябва да бъдем по-свободни като личности. Трябва да започнем отнякъде.

Най-трудно е именно да започнем от самите нас.

Уви, това няма да стане със ски спускания в носии, помпозни речи, закичване на трибагреници по балконите, салюти по площадите и мощни кръчмарски поздрави. Това ще стане по единствения възможен и познат на цивилизацията начин – чрез по-добро образование, култура, възпитаване на уважение.

Когато си образован, ти не следваш сляпо – всички онези мними проповедници на омраза и щастие, всички онези претенденти за власт, влияние и слава, които се показват на екрана. Когато имаш култура, ти не я използваш като оръжие срещу другите, а като прозорец към света. Когато проявяваш уважение, проявяват уважение и към теб. Свободата означава на първо място самоуважение, а не манифестация на кухо самочувствие и материални ценности. Свободата е дух, а не луксозна кола, златно бижу, богат дом, скъпи дрехи..

Свободата означава да правиш каквото поискаш, стига да не пречиш на другите. Означава право на избор, а не налагане на собственото ти мнение като единствено валидно. Свободата означава отговорност - ето защо мнозина се страхуват от нея. Тя изисква всекидневна защита – от това да отстояваш мнение до това да сигнализираш за зейналата шахта пред блока, вместо да я заобикаляш. Да не си затваряш очите за проблемите, а да се изправяш срещу тях. Да не казваш „Не мога“ и „Няма да стане“.

Тези дни в социалните мрежи се върти снимката на бездомник от градската читалня в София, който обожава световните класици и подвързва с вестници книгите, за да не ги измачка. Венци няма къде да живее, но е направил избор да остане човек – прехранва се с продажба на мартеници, като носач, всякакви дребни работи и не иска подаяния, а работа. Ето това е свобода, дори в доста затруднено положение.

Свобода е да правиш информиран избор за кого и за какво гласуваш, свобода е да знаеш за какво работиш и какво искаш да постигнеш, свобода е да избираш какви филми да гледаш и какви заведения да посещаваш. Да не си траеш. Да питаш. Да се бунтуваш. Да разчиташ на себе си.

Живеем във времена на радикални идеи, фалшиви новини и изкуствено противопоставяне. Времена на затворени граници и затворени сърца, в които чуждите, непознатите и различните са врагове, дори да живеят на горния етаж. Дори да протестират под прозорците ни. Разединението и пренебрежението в едно общество са червената лампа на не-свободата, която обикновено води до страх.

Свободата е точно обратното – тя е смелост. Грижа. Тя е да ти пука наистина. За теб, за твоето семейство, блок, квартал, град, държава...

Честит празник и бъдете смели.