Свирки за парцалки
- Редактор: Владимира Ангелова
- Коментари: 1
Тя е на 15 и мечтата й е да бъде желана. Отива с приятелка в мола, влизат във всеки магазин и докато тя пробва различни дрешки, приятелката й я снима с джиесема. После бърза да качи снимките във фейсбук, за да видят всички, че е „маркова пичка”.
Тя е малка, но вече знае – дрехите правят човека.
Той е на 16, но е достатъчно силен. Толкова, че днес без проблем е обрал джиесемите на по-малките си съученици и ги е оставил в заложната къща срещу училището.
Истински пич.
С парите от заложната къща решава да заведе две съученички в мола. Возят се на ескалаторите, лигавят се, кикотят се. Двете момичета са „най-добри приятелки”, но това ще свърши, когато едната стане гадже на пича. Той ги черпи кафенце с коняк, а после ги води в градинката отсреща, за да ги почерпи с амфетки. Едното момиче се дърпа. Пичът кой знае защо побеснява и крещи в лицето й: „Като не искаш да друсаш, разкарай се, скапана курво!”
Той е малък, но вече знае – жените харесват грубите мъже.
Пред магазина за козметика стои продавачка. Тя е на 19 и е мрачна, може би за да е в контраст с лъскавата витрина. Изглежда като някаква отчаяна робиня, заставена насила да работи там. Пуши, гледа с отнесен поглед нанякъде и чака да дойде Принцът с Дебелия Ланец, който ще й купува всичко, ще я води веднъж седмично на чалга и отвреме-навреме ще я бие.
Тя е малка, но вече знае - боят е за предпочитане пред работата.
Той е на 11. Избягал е от училище, купил си е шише евтина водка и го е изпил с… кой беше… с един от неговия клас, как му беше името…
Сега му е лошо, но не иска да се прибира вкъщи, затова е отишъл да се разходи в мола. От ескалаторите му се завива свят и той започва да повръща. Охраната го изхвърля с ритници.
Той е малък, но вече знае – свинщини не бива да се правят на публични места. Освен ако не си ВИП.
Тя е на 14 и за нея щастието е мол. Огромен магазин, в който някой чичко й купува разни красиви неща срещу дребни орални услуги. Животът е красив, мисли си тя в колата му, докато с една ръка разкопчава дюкяна му, а с другата ръка стиска торбичката с надпис D&G.
Тя е малка, но вече знае – всички го духат, но някои успяват и да припечелват от това.
Тя е на 10. Разделила се е с девствеността си на възрастта, когато майка й се е разделяла с млечните си зъби. Седи на тротоара пред мола в окъсаните си дрехи и диша лепило. Лепилото я отнася в един красив сън, в който никой вече не я изхвърля от разкошния магазин, а дори я канят вътре на топло и тя по цял ден събира красиви гледки от витрините.
Тя е малка, но вече знае – само лепилото може да събере парченцата от счупения й свят.
Част от книгата на Иво Сиромахов - "Няма значение"
Пенчо Милков: Русе ще е първият град в България с бетонов...
Община Русе обяви конкурс за длъжност "Началник на отдел" в...
Кирил Петков получи неочаквана честитка за рожден ден
"Русенската търла" няма нищо общо със сегашния пролетен...
ПГИУ „Елиас Канети“ чества 141 години от създаването си